Анализи
Франция е изправена пред нарастващ риск от дългова криза
Financial Tribune
PIXABAY
Франция е изправена пред нарастващ риск от дългова криза, след като доходността по държавните ѝ облигации продължи да се повишава на фона на насилствени улични протести и политическа нестабилност, съобщи „Евронюз“.
Доходността по 10-годишните френски облигации достигна около 4,9% на 19 октомври, доближавайки най-високото си равнище от повече от две десетилетия. Инвеститорите изискват все по-висока премия за притежаването на френски дълг, докато правителството се опитва да прокара бюджета за 2027 г. през силно разделения парламент.
Франция има едно от най-високите равнища на държавен дълг в ЕС – 119% от БВП, показват данните на националния статистически институт INSEE. В края на юни 2026 г. задълженията възлизат на 3,596 трилиона евро, а прогнозираният бюджетен дефицит за тази година е 5,4% от БВП.
Разходите за обслужване на дълга също нарастват рязко. Правителството очаква лихвените плащания да достигнат 91 млрд. евро през 2027 г. спрямо 79,2 млрд. евро през 2026 г. Слабият икономически растеж и ускоряващата се инфлация допълнително усложняват ситуацията.
Финансовият натиск ограничава възможностите на властите да отговорят на исканията на протестиращите за мерки срещу поскъпването на живота и влошаването на обществените услуги.
Анализ на „Оксфорд Икономикс“ предупреждава, че евентуална дългова криза във Франция може да засегне сериозно и Италия заради високата ѝ задлъжнялост и слабия икономически растеж.
Основен показател за опасенията на инвеститорите е разликата между доходността по френските и германските 10-годишни облигации, която е достигнала около 145 базисни пункта – близо до най-високите равнища от дълговата криза в еврозоната през 2011–2012 г.
При най-тежкия сценарий на „Оксфорд Икономикс“ този спред може да нарасне до 400 базисни пункта, а доходността по френските облигации да достигне 7% през второто тримесечие на 2027 г. Подобно развитие би могло да предизвика ликвидна криза и да тласне Франция и Италия към рецесия.
Белгия също би понесла сериозно увеличение на разходите по заемите, докато Испания, Португалия и Гърция биха били засегнати в по-малка степен. Еврозоната като цяло обаче би избегнала рецесия дори при най-тежкия сценарий.
Главният икономист за Европа в „Кепитъл Икономикс“ Андрю Кенингам смята, че подобен сценарий е напълно възможен, но Европейската централна банка разполага с по-добри инструменти за ограничаване на кризата в сравнение с периода след 2010 г.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард обаче подчерта, че решенията за спиране на поскъпването на френското финансиране „трябва първо да бъдат намерени във Франция“ чрез бюджетни мерки, които да възстановят доверието на инвеститорите.
„Оксфорд Икономикс“ предупреждава, че настоящото правителство на малцинството трудно би могло да се ангажира с дългосрочни бюджетни ограничения. Затова основната отговорност за оздравяването на публичните финанси вероятно ще се падне на следващото управление след президентските избори през пролетта на 2027 г.
Крайнодесният лидер Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания, предлага мащабни съкращения на публичните разходи. Нейният алтернативен бюджет предвижда нетни икономии от 140 млрд. евро до 2032 г. спрямо 2026 г. и намаляване на дефицита под 3% от БВП до 2030 г. Икономисти обаче поставят под съмнение осъществимостта на значителна част от предложените мерки.
Междувременно Франция рискува да попадне в порочен кръг, при който растящите разходи по заемите налагат нови бюджетни съкращения или по-високи данъци, забавяйки икономическия растеж и затруднявайки още повече овладяването на дълга.
„Франция се движи към дългова криза от много години и този момент вече наближава“, заключи Кенингам.
