Имоти
Гръцки медии: Българите са двигател на имотните сделки в крайбрежните села около Кавала
Financial Tribune
Интересът към покупка на ваканционни имоти в Гърция от страна на българите започна преди 10 години, като по време на пандемията от COVID-19 той ескалира до пикова степен. Това коментира пред гръцкото издание „Катимерини“ Мариана Борикова, която заедно с друга българка, управлява една от най-известните агенции за недвижими имоти в района на Кавала.
„Към момента интересът за покупка на жилищни имоти около Кавала и по-конкретно по крайбрежието на Офринио е толкова високо, че на практика няма останали готови за строеж парцели“, обяснява Борикова.
От туристи към купувачи
Близостта на района – само на 3,5 часа от София – е започнала да привлича български туристи, които по-късно са се превърнали в едни от основните купувачи на жилища, подчертават в статията си от „Катимерини“.
Българите са посочени като основния двигател на имотните сделки в крайбрежните села около Кавала.
Новото строителство се изкупува още в начален етап от българи, потвърждават за БНР местни строителни фирми. Търсят се всякакви имоти – от терени за каравана до триетажни вили. В последните години реалната цена беше 900 евро на квадратен метър. Към момента обаче се движи около и над 2000 евро.
Българите вече съставляват най-големия дял от собствениците на втори дом в Гърция, пишат още от „Катимерини“, цитирайки българска статистика, според която до края на миналата година 3228 български граждани са декларирали имоти в южната ни съседка.
Агентите за недвижими имоти и предприемачите в Кавала съобщават, че половината от клиентите им са българи, които купуват домове и парцели по цялата крайбрежна линия от Неа Перамос и Ираклица до Офринио, обхващайки дори и планински села, които са на около 20 километра от морето.
Работещите в хотелиерството и туризма в Северна Гърция гледат положително на тенденцията, но много местни жители се чувстват донякъде неспокойни, тъй като селата им много бързо започват да се презастрояват. Увеличава се трафикът, шумът и натискът върху ограничената инфраструктура.
