Анализи
Какво се случва с икономиката в еврозоната: Бизнес активността расте бавно, а секторът на услугите боксува
Financial Tribune
Бизнес активността в еврозоната отбеляза минимален ръст през април, тъй като колебаещият се сектор на услугите компенсира изненадващото възстановяване в производството. Отделно забавянето на инфлацията засили очакванията за понижение на лихвите от Европейската централна банка на следващото й заседание през юни, съобщи "Евронюз".
Индексът на S&P Global Purchasing Managers' Index (PMI) за еврозоната се повиши леко до 50,1 през април, ниво, което технически сигнализира за растеж, но само минимален. Резултатът, ревизиран в посока нагоре от първоначалните 49,7, разкрива икономика, която се бори да надгради инерцията от първото тримесечие на годината.
В основата на това бавно разширяване е разминаването между секторите. Производството нарасна с най-бързи темпове за последните 2 години, подкрепено от подобряването на веригите за доставки и възстановяването на индустриалната активност.
В контраст с това, секторът на услугите – икономическият двигател на блока – едва отбеляза растеж, като PMI за услугите спадна до 50,1 от 51,0 през март. Това е най-слабата стойност от края на 2024 г. и показва, че търсенето в туризма, хотелиерството и бизнес услугите губи инерция.
Д-р Сайръс де ла Рубиа, главен икономист в Hamburg Commercial Bank, съобщи, че общата картина "остава мрачна".
„Секторът на услугите, който е основен играч, практически застина през април. Въпреки че производството отбеляза изненадващо повишение, то не беше достатъчно, за да предотврати общото забавяне на растежа“, каза той.
Зад основните цифри, основните данни рисуват тревожна картина. Новите поръчки за бизнес спаднаха за единадесети пореден месец, и то с малко по-бързи темпове отколкото през март. Производителите на стоки и доставчиците на услуги отбелязаха по-слаби продажби, продължавайки тенденцията на слабо търсене, която ограничава растежа от средата на 2023 г.
Франция отново се открои по лоши причини, като нейният съставен PMI сигнализира за свиване за осми пореден месец. Втора по големина икономика в еврозоната остава затънала в политическа несигурност и стагнация, в контраст с относително по-добрите резултати в Испания, Италия и Германия.
„Испания е начело по растеж, следвана от Италия, Германия с незначителен растеж и Франция на последно място. Очакваме Германия скоро да изпревари Италия благодарение на щедрия фискален пакет, докато Франция вероятно ще остане на последно място засега“, коментира де ла Рубиа.
Заетостта в блока се повиши за втори пореден месец, като нарастващият брой на заетите в сектора на услугите компенсира продължаващия спад в производството. Въпреки това, предприятията изглеждат колебливи да разширяват работната си сила, което отразява по-голямата предпазливост на фона на продължаващата икономическа несигурност.
Доверието в бъдещето също е засегнато. Бизнес очакванията за предстоящата година спаднаха до най-ниското си ниво от почти две години и половина. Това е четвърти пореден месечен спад, което подчертава как слабото търсене и геополитическата несигурност тежат на настроенията.
Има и положителна страна за политиците. Ценовият натиск продължи да се успокоява през април, като инфлацията на производствените разходи достигна петмесечно дъно, а производствените цени нараснаха с най-бавен темп за 2025 г. досега. Това може да подкрепи аргументите на Европейската централна банка за понижение на лихвите през юни, което вече беше сигнализирано от няколко членове на Управителния съвет.
„В сектора на услугите ценовият натиск все още е относително висок, въпреки че през последните няколко месеца се понижи леко. Инфлацията на продажните цени е по-ниска и продължава да се понижава. Последните данни изглежда подкрепят позицията на ЕЦБ“, каза още де ла Рубия.
С умерената инфлация и все още слабия растеж, пазарите все повече залагат на понижение на лихвите на следващото заседание на ЕЦБ.
На пазарите на акции, тези в еврозоната отстъпиха леко на 6 май след силното си представяне през последните седмици. Индексът Euro STOXX 50 спадна с 1%, като германският DAX отбеляза понижение от 0,7%, а френският CAC 40 – с 0,5%.
Индустриалните гиганти бяха сред изоставащите. Airbus, Siemens и BASF отбелязаха спад от около 2%, докато Carrefour и UniCredit се представиха по-добре, като и двете отбелязаха ръст от 0,8%.
Новините за печалбите добавиха нестабилност. Акциите на Continental се повишиха с близо 2% след като компанията отчете най-силните си продажби за последните четири години. Компанията потвърди, че е в добра позиция на фона на продължаващата несигурност относно митата.
Датският производител на вятърни турбини Vestas отбеляза ръст от 4% след като се върна на печалба през първото тримесечие. Hugo Boss се повиши с близо 6% след по-добри от очакваните приходи, докато Philips отбеляза спад от 1% след като понижи прогнозата си за маржа за цялата година.
