Мрежата
Какво се случва с целите от предишния COP 28 и мерките за метана?
От блога на българския журналист, живеещ в Белгия – Апостол Апостолов:
Насочване на средства към нуждаещите се нации за климатични промени, пазарът на въглеродни емисии, глобално утрояване на капацитета за възобновяема енергия до 2030, са само една малка част от темите, по които дебатират правителствени лидери и специалисти от близо 200 държави на климатичната конференция COP 29 в Азербайджан. Нейната столица Баку е междинна спирка (както я определи един нидерландски климатолог) за ревизия на постигнатото от времето на предишните форуми от Глазгоу и Катар и какво предстои до следващата среща в Бразили. Една за една глобална инвентаризация на климатичните инструменти, финансовите ресурси, обещания и поемане на държавни ангажименти за постигането на един по-чист свят.
През последните години сякаш повече се говори за емисиите въглероден диоксид и напредъка на ВЕИ инсталациите и сякаш малко в периферията се засяга отделянето на количествата емисии метан. През 2021 година 160 страни подкрепят документ за ангажимент за намаляване на емисиите с 30% до 2030 година. Инициативата е стартирана от ЕС и САЩ. Не са заложени конкретни изисквания към отделните държави или сектори, за разлика от политиките по редукция на емисиите въглероден диоксид.
Няма съмнение, че всички подписали се страни полагат неимоверни усилия, за да предотвратят попадането на този мощен парников газ, , чийто общ принос за изменението на климата отстъпва единствено на този на въглеродния диоксид.
За молекулата на метана, която е 80 пъти по-мощна от тази на въглеродния диоксид, вече разказа 3е News в свой анализ през пролетта на 2024 г. : Енергетика, селско стопанство и отпадъци на ЕС с най-големи емисии на метан в атмосферата
Въпреки че метанът остава в атмосферата по-кратко, той оказва значително влияние върху климата и допринася за образуването на тропосферен озон, който от своя страна е силен местен замърсител на въздуха и причинява сериозни здравословни проблеми. Поради това намаляването на емисиите на метан спомага както за забавяне на изменението на климата, така и за подобряване на качеството на въздуха. Намалението на значителна част от емисиите на метан може да бъде икономически ефективно.
През последните години страните положиха неимоверни усилия, за да предотвратят попадането на метана във въздуха. Емисиите обаче все още не намаляват, нужни са още по-драстични политики от всички страни по света, иначе целта за срок от 2030 година просто ще отиде в кофата, предупреждават климатични специалисти, сред които песимизмът надделява.
„Напредъкът е много разочароващ“, заявява с огорчение пред обществената нидерландска телевизия Хуго Дение ван дер Гон от изследователския институт TNO. „Опитвам се да остана оптимист, но се надявах на повече“ и погледът му е насочен към COP 29.
Неговият колега Брам Маасакерс от холандския космически институт SRON също e смесени чувства.
„Факт е, че има известен напредък, но трябва още много работа да се свърши. А 2030 г. не е далеч." И двамата цитират данни на международната агенция по енергетика, която в своите доклади по темата показвала лъч надежда че сектори като селското стопанство и енергетиката видимо започвали да работят по-чисто.
Разликите между най-чистите и най-малко чистите производители са огромни, посочва за репортажа на нидерландските журналисти Йил ван ден Бойкел, енергиен анализатор в Хагския център за стратегически изследвания.
Поради строгото законодателство компаниите в страните около Северно море като Холандия, Великобритания и Норвегия (както се вижда на графиката горе) полагат много усилия за изпускане на метан в атмосферата, казва Ван ден Бойкел. Същевременно в много държави това законодателство въобще не фигурира. Трябва да се отчете заслуженото на САЩ, ЕС, Китай и Канада, които от самото начало работят и прилагат по-строги правила, посочва специалистът.
За дисбаланса в политиките Йил ван ден Бойкел взима за пример богатата на газ Казахстан. Газът, който се отделя при добива на нефт не се улавя. Няма и тръбопроводи за съхранение, защото страната няма политика в тази насока. Просто се изгаря от компаниите и така се отделят огромни количества метан.
А Казахстан не е единствената. Случаите се безброй. С това се е заела ООН и нейната програма за търсене на отговорност от страните-нарушителки за големи течове на метан. Това ставало по дипломатически канали. Резултатът е същият -напредък не е толкова бърз, колкото биха искали експертите.