Анализи
МФ прогнозира икономически растеж от 3% за 2025 г.
Financial Tribune
Икономиката на България ще нарасне с 3 на сто през настоящата година, а догодина темпът на растеж ще се забави до 2,7 на сто, прогнозират от Министерството на финансите в Есенната си макроикономическа прогноза.
Експертите от ведомството запазват очакванията си за ръст през 2025 година спрямо пролетното издание на прогнозата и повишава с 0,2 процентни пункта очакванията си за 2026 година.
В периода 2027-2028 г. нарастването на БВП ще бъде в рамките на 2,5-2,4 на сто според есенната прогноза, което е леко повишение спрямо пролетта, когато се залагаше на ръст от порядъка на 2,4-2,2 на сто.
Годишният темп на инфлация отчете известно ускорение до 4,1 на сто според Хармонизирания индекс на потребителските цени през септември 2025 г. Инфлацията до края на годината се прогнозира да се забави до 3,9 на сто, а средногодишната ѝ стойност се очаква да бъде 3,6 на сто. Нарастването на потребителските цени в края на 2026 г. ще се забави до 3,3 на сто, в съответствие с очакваното по-слабо нарастване на доходите от труд и съответно забавяне на растежа на потреблението. Компонентите на базисната инфлация и в частност услугите ще запазят водещия си принос за формиране на общия ценови индекс. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази от 2025 г., като ще достигне 3,5 на сто.
„През прогнозния период се очаква запазване на устойчива външна позиция на страната, въпреки известно увеличение на дефицита по текущата сметка, в условия на стабилно вътрешно търсене и ограничено външно. Балансът ще зависи и от отчитането на вноса на военна техника, което ще доведе до по-съществено нарастване на дефицита през 2025 и 2027 г., и стойности от около 3.2% от БВП средно за прогнозния период.
В края на 2025 г. общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 13.9% и ще се забавят леко спрямо края на предходната година. През 2026 г. плавното забавяне на темпа на кредитиране ще продължи, този път основно чрез очакваното понижение на вземанията от домакинства, а вземанията от частния сектор ще нараснат общо с 12.6%. По-слабото нарастване на вземанията от домакинства ще се изрази основно в по-нисък растеж на жилищните кредити и в по-малка степен на забавяне на ръста на потребителските кредити.
Рисковете пред реализирането на прогнозата са свързани с международната икономическа обстановка и все още високата степен на несигурност, произтичаща от възможностите за провеждане на протекционистични политики в отделни страни. Очаква се прякото въздействие на тези политики върху българската икономика да бъде ограничено, но са възможни вторични ефекти, идващи от държави, които са основни търговски партньори на страната по линия на ограничено външно търсене и, съответно, забавен растеж на износа.
Разгледан е и алтернативен сценарий на развитие на външната среда, в който е заложен по-нисък растеж на световната и европейската икономика, обезценяване на валутния курс на долара спрямо еврото, по-ниски цени на суровия петрол и неенергийните суровини спрямо основния сценарий.
Резултатите от симулацията показват, че инфлацията в България ще е по-ниска спрямо базовия сценарий, като ефектът ще е най-осезателен през 2026 и 2027 г., съответно с 0.9 и 1 пр.п. Номиналният БВП ще се запази на нива по-ниски спрямо базовия сценарий през целия прогнозен период“, се посочва още в прогнозата на МФ.
