Белгия може да постигне споразумение с „Енджи“ до лятото за двете АЕЦ

Белгийското правителство и компанията майка на атомните електроцентрали "Eнджи" може да постигнат споразумение до лятото, заяви главният изпълнителен директор Катрин Макгрегър по време на събрание на акционерите тази седмица.

Изявлението даде повод на белгийския премиер Александър Де Кро да отговори на настоятелни депутатски въпроси. До момента той отвръщаше дипломатично и уклончиво за развоя на преговорите с френската компания. По време на своите интервюта той не еднократно е заявявал, че и двете страни искат максимално бързо да постигнат договорка. Очакваше се това да стане до края на януари,  посочва в блога си българският журналист, живеещ в Белгия Апостол Апостолов.

„Доволен съм, че тя (Катрин Макгрегър) отправя точно същото послание като белгийското правителство“, заяви белгийският премиер, цитиран от „Нюзблад“.

В началото на тази година правителството вече сключи предварително и неокончателно споразумение с французите за запазване на двете останали атомни електроцентрали Doel 4 и Tihange 3 с още десетилетие. Нерешеният проблем остава цената, която трябва да плати „Енджи“ за демонтирането на оборудването от спрените вече централи, както и за съхранението на отработеното ядрено гориво.

Забавените преговори дадоха основание за критики и опасения от страна на френската компания, тъй като с всеки изминал ден става все по-трудно закупуването на свежо гориво, а оттам и за изпълнение на поставените срокове.

Към момента в страната действат 5 реактора oт общо 7. Първият реактор на  АЕЦ Tihange 2, разположена в близост до Антверпен, спря през миналия септември, а вторият в края на януари. Остават в експлоатация Doel 1,2 и 4 и Tihange 1 и 3. След зимата на 2025 г. още три реактора вероятно ще излязат „в пенсия“.

Мисълта за по-дълъг живот и след 2035 идва и след изпратен до кабинета анализ на риска, разработен от белгийския оператор Elia. В него се казва, че може да има недостиг на електроенергия през следващите години. В най-лошия случай дефицитът може да нарасне в края на 2025 г. до 1, 2 гигавата (GW), което е една десета от пиковото потребление.

Премиерът Александър Де Кроо и министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен са единодушни, че нe искат да поемат никакви рискове със сигурността на доставките.