Мрежата
ЕКИП: Андрей Гюров поставя под съмнение политическата независимост на БНБ
Financial Tribune
Случаят с изтеклия видеозапис, който показва как подуправителят на БНБ, ръководещ управление “Емисионно”, играе главна роля при откриване на предизборната кампания на кандидат за кмет, издигнат от „Продължаваме промяната”, е не просто пореден гаф в публичното ни пространство. Даже второстепенни са въпроси, като – със служебен автомобил ли е пътувал до Благоевград и обратно въпросното лице, и в работно или извънработно време е станало това. Случаят е нещо повече и от пример на липсваща политическа култура и неадекватно поведение от страна на ръководството на една от най-важните институции в държавата. Става дума за тежко нарушение на базисни етични принципи и на правилата за политическа независимост, които би следвало безусловно да ръководят една централна банка. Особено в Европейския съюз и на фона на плановете за присъединяване към еврозоната, се посочва в анализ на ЕКИП.
Андрей Гюров отскоро ръководи управление „Емисионно”, което представлява валутния борд в България. Това е една от най-отговорните и сложни институции, вече над четвърт век крайъгълен камък на финансовата стабилност у нас. Институция, имаща вероятно един от най-високите рейтинги, ползваща се с високо доверие, еквивалентно на доверието към българския лев и фиксирания курс към еврото. Поне до този момент високият професионализъм в управлението на валутния ни борд не беше поставян под съмнение.
Политическата независимост на БНБ е ключово условие и същински елемент за успешното осъществяване на целите на централната банка. Водещата цел на БНБ, установена в чл. 2 от Закона за БНБ, е да поддържа ценовата стабилност в България. Валутният борд е механизмът за постигането на тази цел. Андрей Гюров ръководи валутния борд и в действията си трябва да се съобразява изцяло с принципите и ограниченията, описани в закона, в това число с принципа за пълна политическа независимост.
Независимостта на централната банка е не просто теоретично пожелание, а е изведена като приоритет в законодателството на Европейския съюз. Например независимостта на ЕЦБ е заложена в институционалната рамка за паричната политика (в Договора за ЕС и в Устава на Европейската система на централните банки). На сайта на ЕЦБ1 е записано буквално:
„Политическа независимост
Независимостта на ЕЦБ допринася за поддържане на ценовата стабилност. Това се подкрепя от обширни теоретични анализи и емпирични данни за независимостта на централните банки.
Практически следствия
Нито ЕЦБ, нито националните централни банки (НЦБ), нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите или органите на ЕС, от правителство на държава-членка на ЕС или от някой друг орган.
Институциите и органите на ЕС и правителствата на държавите-членки трябва да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние на членовете на органите за вземане на решения на ЕЦБ (член 130 от Договора).“
На този фон как стои нелепото поведение на подуправителя на БНБ? Дали не сме свидетели как се нарушават не само принципи, а и законови норми?
Скандалното поведение на Андрей Гюров недвусмислено издава продължаващо политическо пристрастие и ангажимент към партия, в която до неотдавна той правеше политическа кариера. Можем само да предполагаме какви зависимости още носи г-н Гюров, съответно как те влияят на действията му като висш ръководител в БНБ.
За своите отговорности в БНБ, и за да е по-добре защитена независимостта му, подуправителят получава немалката месечна заплата от 19 745 лв2. Тове е по официална информация от публикации на централната банка. Според запознати с практиката на възнагражденията в БНБ, реално сумата нараства в пъти в резултат от получаване на редовни бонуси под формата на допълнителни месечни заплати. Явно обаче това не е достатъчно да опази политическата незавимост на г-н Гюров.
От това следват някои неприятни извода:
- Щом ръководството на БНБ открито демонстрира политически пристрастия, вероятно политическата зависимост се завръща в БНБ в степен, непозната от 1989 г. насам.
- При нарушените законови норми и принципи, както и престъпването на стандартната професионална етика, Андрей Гюров престава да отговаря на изискванията на Закона за БНБ, за което следва да бъде освободен предсрочно от заеманата позиция.
Случаят дава повод и за следните логични въпроси:
- Как ще погледнат на казуса европейските институции, в частност ЕЦБ, когато преценяват „под лупа” готовността за членство в еврозоната на БНБ и българските институции изобщо?
- Ще бъде ли подминато с мълчание в Брюксел и Франкфурт нарушаването на политическата независимост в една национална централна банка?
- Ще бъде ли позволено на една политически превзета институция достъп до информация и вземане на решения, касаещи цялата еврозона?
Не смеем да си помислим, че десетките милиарди на валутния борд, за които Андрей Гюров решава по закон, ще отиват в полза на определена партия. Нито, че БНБ ще лицензира и упражнява „преференциален” надзор за банки или други финансови институции, свързани с политически партии или партийни лидери. Нито пък, че в БНБ ще бъдат възстановени „ППО” (т.нар. първични партийни организации, съществували във всяко българско предприятие и учреждение до 1990 г.).
Обаче поведението на подуправителя на БНБ е снование за още по- конкретни съмнения, които може би вече не изглеждат толкова необосновани, например:
- Имат ли определени партии приоритетен достъп до информация и специално влияние в БНБ?
- Изолирана или установена практика е ръководители и служители на БНБ да участват в дейности и изяви в полза на конкретни политически партии?
- Подложени ли са на политически натиск служители на управление „Емисионно” или други структури в БНБ?
