Европа изостава по още един показал от САЩ – Климатизацията

От профила във Фейсбук на Боян Рашев: 

Докато се потя пред лаптопа вкъщи, попаднах на брилянтна статия във Financial Times за крещящата нужда от климатизация в Европа, която ужасно изостава от САЩ и в това отношение. Реших да преведа най-важните моменти и да споделя графиките, защото казват много:

"Великобритания и Европа трябва да приемат климатизацията сериозно

В бързо затоплящ се свят някогашният лукс се превръща в необходимост

Когато покойният сингапурски премиер Ли Куан Ю бил попитан каква е тайната зад бързия възход на неговата нация – от застой към динамизъм през втората половина на 20-ти век – той дал два отговора. Първо: толерантност между етносите в едно мултикултурно общество. Второ: климатикът...

Макар точният принос на климатизацията за сингапурското чудо да е труден за количествено определяне, няма съмнение, че способността да се поддържа прохлада в горещ климат е изключително ценна.

Щом вътрешната температура се повиши над 25°C, човешкият организъм започва да страда (виж първата графика). Продължителността и качеството на съня намаляват рязко, когато температурите надхвърлят 23°C. Когнитивните способности също се влошават – резултатите от изпити на ученици в САЩ спадат в горещи дни, а засегнатите ученици търпят дълготрайни последици по отношение на шансовете си за дипломиране. Същото важи и за продуктивността на офис служителите, която е най-висока при около 21°C и рязко намалява с покачването на живака. И това е преди да засегнем въпроса за смъртността – при температури над 30°C смъртните случаи нарастват значително.

Ключовата дума тук е „в помещения“. Всички тези мрачни последици могат да бъдат избегнати, ако вътрешността на домовете, училищата и офисите се поддържа при комфортна температура, дори когато слънцето напича силно отвън. И макар внимателното проектиране на сградите, пасивното охлаждане и други адаптации да предлагат известна защита, при достатъчно високи температури единствено климатикът може да направи реална разлика.

В резултат на това голямата разлика в използването на климатици между САЩ и Европа вече се отразява в поразително голяма разлика и по отношение на смъртните случаи, свързани с горещините. Между 2000 и 2019 г. средно 83,000 западноевропейци губят живота си всяка година в резултат на екстремна жега, в сравнение с 20,000 северноамериканци...

Европейските градове понасят по-интензивни горещини, по-често и за по-дълги периоди, отколкото само преди едно-две десетилетия. Горещите нощи - когато рискът за здравето е най-голям, а климатизацията има най-голяма стойност - се увеличават най-бързо. Тази година Лондон преживява толкова горещи дни, колкото и Портланд, Орегон (18 дни и броят расте, с температури, изискващи активно охлаждане), но без охлаждащата инфраструктура на Портланд (където 79% от домакинствата имат климатици). Последиците няма да са приятни - втората графика е особено показателна.

Далеч от това да насърчават използването им, регулациите в страни като Великобритания и Франция продължават да демотивират и дори ограничават тези технологии. Междувременно други се противопоставят на тяхното приемане с аргумента, че това ще увеличи здравните и други неравенства.

Обратно, истината е друга. Ако властите не започнат да възприемат нуждата от достатъчно охлаждане със същата сериозност, както нуждата от адекватно отопление, и не изпълнят задължението си да защитят най-уязвимите, неравенствата ще се задълбочат, докато по-богатите домакинства ще плащат за своята защита, оставяйки останалите да се потят."

В добавка към написаното ще отбележа само, че огромната разлика в цените на тока между Европа и САЩ се отразява и на способността на европейците да работят и оцеляват в жегите. Климатизацията е най-базовата мярка за адаптация към метеорологичните условия и се прилага практически навсякъде. Липсата й е сред най-силните спирачки през икономическото развитие на Африка. Охлаждането на помещенията е и най-бързо растящият потребител на електричество в света като слага в малкия си джоб дори изчислителните центрове за изкуствен интелект.