Мрежата
Европа ще разчита на норвежкия газ и през 2024 г.
От блога на българския журналист, живеещ в Белгия – Апостол Апостолов:
Европа ще продължи да разчита на норвежкия газ и през 2024 година. Страната се превърна в спасителен пояс за Стария континент след началото на войната в Украйна. През 2022 година северната страна дори задмина по експорт Руската федерация.
От държавната компания Gassco заявиха, че са постигнали добри резултати и през 2023 година макар и малко по-скромни. На годишна база доставките са намалели с 6,7% спрямо 2022 година, но това си имало своето обяснение. Компанията планирано е спряла някои от тръбопроводите си, за да извърши разширение на капацитета.
За цялата година норвежците са транзитирали109,1 милиарда кубически метра газ до европейски страни в сравнение със 116,9 милиарда кубически метра година по-рано.
Пред „Ройтерс“ говорител на държавната компания заявил, че планираното спиране давало своите плодове и през декември отново е регистриран рекорд по износ на природен газ.
От началото на новата година всички мощности работят на пълни обороти, а ремонтните дейности за завършени в срок.
Извършваните инвестиции в инфраструктурата показват, че страната ще бъде ключов фактор на газовия европейски пазар и през следващите години. Според норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, на Норвегия ще се разчита поне още 4-5 години. Изказването му беше направено през миналата пролет в присъствието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Основно ще се разчита на газовото находище Трол, разположено на 65 километра от Берген. Платформата Troll A се управлява от норвежката държавна международна енергийна компания Equinor.
Газът се доставя по тръбопровод до преработвателно предприятие на западното крайбрежие на Норвегия, преди да бъде прехвърлен отново в Европейския съюз и Великобритания. Платформата лежи върху четири бетонни стълба на морското дъно. Друга е предназначен още за Полша, Нидерландия, Франция а през пристанището в Зеебрюге за Белгия и Германия.
За модернизацията на инфраструктурата норвежкото правителство се готви буквално още от първите дни на критичната обстановка в ЕС. То набързо одобри 19 петролни и газови проекта. Планираните инвестиции за нови и продължаване на съществуващи са в размер на 17 млрд. евро.
Един от тях е на Yggdrasil, където са планирани дейности в 55 нови кладенеца и се смята за един от най-големите проекти край бреговете на Норвегия през последните години.
Енергийният икономист Ханс ван Клийф от консултантската фирма Public Affairs отбелязва през лятото на миналата година пред нидерландската телевизия „Нос“, че е добра новина, че се правят инвестиции в рамките на Европа. "Често се чуваме, че в бъдеще няма да се нуждаем от нефт и газ. Но в действителност ще са ни нужни още много години".
Йюлес ван ден Бьокел, енергиен експерт в Хагския център за стратегически изследвания, казва, че една трета от европейският газов пазар е зависим от норвежкия газ. "Ако нито една европейска страна не инвестира повече, ще станете зависими от страни като Саудитска Арабия и Русия."
Европа се нуждае и от втечнен природен газ, който извън континента най-много се доставя от САЩ. За да се използва, той трябва да се регазифицира. Според Бьокел норвежкият газ е с 30-35% по-чист, защото не е нужна повторна регазификация.
Природозащитните организации не са доволни от одобрението на норвежкото правителство. Норвежкият клон на "Грийнпийс" изрази неодобрението си в Twitter.
Междувременно доста критики отнесе белгийският порт, че освен норвежки през него минава и огромни количества руски газ за Европа.
Според данни на федералното министерство на икономиката през западнофламандското пристанище през миналата година над 50% от руския втечнен природен газ е минал оттам и директно реекспортиранс кораб или камиони за вътрешността на Стария континент. 15% от останалите количества LNG са доставени от САЩ, 30% от Катар.
За постъпващите количества води своя статистика и държавния газов оператор Fluxys. От нея става ясно, че Белгия е реекспортирала два пъти повече газ, отколкото е консумирала (357 TWh). Най-много от количествата, 212 тераватчаса, са заминали за съседна Германия.