Мрежата
Германия отчете бум на фалити за последните 20 години
Застаряващото население и липсата на приемственост карат много бизнеси да „хлопнат кепенци“
Financial Tribune
Броят на фалиралите компании в Германия се е увеличил до най-високото ниво за почти 20 години, съобщиха няколко медии в съседна Нидерландия, която следи изкъсо икономическите процеси на нейната съседка. Според института ZEW и кредитната агенция Creditreform основната причина се корени в застаряващото население, икономическите предизвикателства и геополитическите сътресения, пише в блога си журналистът Апостол Апостолов.
Общият брой на трайно хлопналите кепенци предприятия е 188 000. Отбелязва се също, че само за периода от последните 2 години фалитите са скочили с 10%. За последно такава негативна тенденция е била отчетена през 2007 година когато 208 000 компании са прекратили дейност.
Статистиката показва, че към 2025 г. засегнати са всички сектори на икономиката. Начело са хотелиерството, ресторантьорството и малки къщи за настаняване. Броят на фалиралите индустриални компании е скочил с 10% до около 11 000. Почти 5500 лекарски практики също затворили, защото лекарите се пенсионирали и не можели да намерят наследник. Все повече германски компании затварят врати по причини като недостиг на квалифицирани работници, високи разходи и липса на хора, готови да поемат компанията.
"Увеличаването на броя на затварянето на бизнеси показва, че натискът върху германската икономика да се адаптира продължава да расте", каза изследователката на ZEW Сандра Готшалк.
Негативните резултати за германската индустрия заораха като баржа в пресъхнал Рейн още в първите дни на настоящата година с негативни данни за производството на стомана. „Честитката“ за тресящото се от проблеми правителство на канцлера Фридрих Мерц донесе браншовата асоциация Wirtschaftsvereinigung Stahl с последващо уточнение, че това е най-ниското ниво от 2009 г. насам по време на финансовата криза. Като причина се посочва по-слабото търсене на световния пазар и вносът отвън. Общото производство за 2025 година възлиза на 34,1 милиона тона, което е почти 9% по-малко в сравнение с 2024 г. Ако се прелисти статистиката назад може да се види, че през 2009 г. са произведени 32,7 милиона тона стомана.
Около една трета от стоманата, използвана в ЕС, сега идва от страни извън ЕС като Индия и Китай. Глобалният свръхкапацитет и все по-агресивната митническа политика на САЩ допълнително влошават ситуацията. Въпреки че германското правителство и Европейската комисия започнаха да предприемат контрамерки през 2025 г., според бранша на най-силната икономика в Европа, все още обаче нищо не е постигнато. Натискът и темпото трябвало да останат високи. Само така можело да се надяват, че 2026 година, може да се внесе сигурност на пазара.
И като заговорихме за канцлера, чиято искана оставка виси на косъм, трябва да прибавим и призивът на Международният валутен фонд правителството да инвестира повече, за да стимулира растежа. В становище се казва, че германските публични инвестиции са сравнително по-малко в сравнение с други големи индустриализирани страни.
Фондът също така смята, че Германия трябва да направи повече за борба с бюрократичната регулаторна тежест. И за капак МВФ поля Бундеспрепубликата със студен душ като понижи прогнозата си за растеж Според прогнозите, „Моторът на европейската икономика“ през тази година ще е в застой. По-ранна прогноза беше, че ще бъде отбелязан минимален растеж от 0,2%.
В цифрово изражение преди време преподавателят и икономист от университета във Фрайбург Ларс Фелд бе заявил, че ще трябват инвестиции за близо 400 милиарда евро в застаряващата инфраструктура, магистрали, железопътен транспорт и енергийна мрежа, ако правителството иска да избута икономиката напред.
Черешката на тази сива палитра слага мюнхенският институт „Ифо“, според които компаниите очакват спад на заплатите заради новото „неизвестно“ наречено Изкуствен интелект. Особено засегнати се очаква да бъдат работниците с по-малко от 5 години професионален опит.
Климатът също реши да е неблагосклонен към германската икономика и всички онези страни, които разчитат на вътрешните речни пътища. Все още не е ясно колко ще бъдат загубите и фалиралите индустрии заради пресъхналата Рейн и блокираното корабоплаване. На хоризонта обаче и там не може да се търси оптимизъм. Синоптици обявиха, че идните седмици се очакват обилни валежи в Нидерландия, Германия и Швейцарските Алпи. За да се вдигнат обаче нивата на реката ще са нужни седмици постоянен дъжд. Дори тогава най-оптимистичната прогноза за нормалното възстановяване на трафика е към края на годината.
По прогноза на ING прекъсванията на корабоплаването по Рейн могат да намалят германския БВП с 0,3 процентни пункта през тази година заради мъките на фирмите в транспорта, енергетиката и туризма.
