Анализи
ЕК ревизира оценката си за растежа и инфлацията в еврозоната
Икономиката на еврозоната ще нарасне с 1,2% през 2026 г., като темпът на растеж ще се запази и през 2027 г., преди леко да се ускори до 1,3% през 2028 г. Инфлацията ще остане над 3% през настоящата и следващата година заради високите цени на енергията и продължаващото геополитическо напрежение. Това показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана на 17 ноември.
Брюксел очаква инфлацията в еврозоната да достигне 3,2% през 2026 г. и 3,1% през 2027 г., преди да се понижи до 2,1% през 2028 г. Така поскъпването на потребителските цени ще остане над целевото равнище от 2% на Европейската централна банка през целия прогнозен период.
Основната причина за засиления инфлационен натиск е продължаващият конфликт в Близкия изток, който нарушава доставките на петрол и природен газ през Ормузкия проток. Близо осем месеца след началото на конфликта енергийните потоци през един от най-важните световни маршрути за транспорт на петрол остават сериозно ограничени.
Цената на петрола сорт Brent надхвърли 100 долара за барел през октомври, а природният газ на европейския пазар достигна над 95 евро за мегаватчас в края на същия месец, повече от три пъти над равнището си от края на февруари.
Поскъпването на енергията вече се отразява върху цените на храните, транспорта и услугите. През октомври инфлацията в еврозоната се ускори до 4% спрямо 3,8% през септември, като енергийните цени отбелязаха годишно увеличение от близо 21%.
Европейската комисия очаква натискът постепенно да отслабне през 2027 г., но предупреждава, че високите разходи за електроенергия и природен газ ще продължат да се пренасят върху потребителските цени.
Заради ускоряването на инфлацията Европейската централна банка вече повиши основните си лихви с по 0,25 процентни пункта през юни и септември. Към момента на изготвяне на прогнозата финансовите пазари са очаквали още три или четири увеличения, като лихвата по депозитното улеснение може да достигне около 3,4% към средата на 2027 г.
По-високите лихвени проценти ограничават търсенето на кредити и инвестиционната активност. Най-силно засегнато е жилищното строителство, което се очаква да остане в застой през 2026 г. и да се възстановява бавно през следващите две години.
Въпреки тези предизвикателства пазарът на труда в еврозоната остава сравнително устойчив. Безработицата се прогнозира на 6,4% през 2026 г., 6,5% през 2027 г. и 6,6% през 2028 г.
Комисията предупреждава, че високите разходи за живот ще ограничават покупателната способност на домакинствата. Най-силно засегнати са хората с по-ниски доходи, при които храните и енергията заемат по-голям дял от семейния бюджет.
Влошаване се очаква и при публичните финанси на страните от еврозоната. Общият бюджетен дефицит ще достигне 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2026 г., ще се увеличи до 3,6% през 2027 г. и до 3,8% през 2028 г.
Основните причини са нарастващите разходи за отбрана, по-високите плащания по държавните дългове и мерките за подпомагане на домакинствата и предприятията срещу скъпата енергия.
Държавният дълг на еврозоната също ще продължи да нараства. От 88,6% от БВП през 2025 г. той се очаква да достигне 91,3% през 2028 г.
За сравнение, Европейската комисия прогнозира малко по-висок растеж за целия Европейски съюз от 1,4% през 2026 и 2027 г. и 1,5% през 2028 г. Инфлацията в ЕС ще бъде съответно 3,3%, 3,2% и 2,3%.
Еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис подчерта, че европейската икономика се представя по-добре от очакваното, но устойчивостта сама по себе си не е достатъчна.
„През 2026 г. европейската икономика се справя по-добре от очакваното. Но не можем да приемаме това за даденост, нито да се задоволяваме единствено с устойчивостта. Трябва да защитим публичните си финанси, да повишим конкурентоспособността си и да положим основите за по-силен дългосрочен растеж. Амбицията ни трябва да бъде да превърнем устойчивостта на Европа в истински икономически динамизъм“, заяви той.
Европейската комисия предупреждава, че рисковете пред икономическата перспектива остават значителни. Сред тях са продължаващият конфликт в Близкия изток, руската война срещу Украйна, търговската несигурност и възможното ново поскъпване на енергийните суровини.
По-бързото внедряване на изкуствен интелект, инвестициите в отбрана и инфраструктура и ускоряването на енергийния преход биха могли да подкрепят икономическия растеж през следващите години.








