Мрежата
ИПИ: Обозначаването на цените в евро и левове ще продължи и през цялата 2026 г.
Влизането в еврозоната не променя покупателната ни способност - заплати и цени се изчисляват по еднакъв курс, подчертават икономистите
Financial Tribune
От фейсбук страницата на Института за пазарна икономика (ИПИ):
„Докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ дават положителна оценка на България. Това беше напълно очаквано, тъй като страната отговаря на всички критерии за икономическа и правна конвергенция.
България измина дълъг път към еврото през последните 7 години. През 2018 г. процесът беше стартиран с официално писмо до европейските партньори с намерения и ангажименти, а през 2020 г. България се присъедини към ERM II и Банковия съюз. През 2022 г. беше приет Националният план за въвеждане на еврото, а през 2024 г. парламентът гласува новия Закон за БНБ и Закона за въвеждане на еврото.
Финалното решение за присъединяване на България към еврозоната ще бъде взето на 08 юли от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). В това решение ще се фиксира датата за въвеждане на еврото (01 януари 2026 г.) и официалния валутния курс (1,95583 лв. за 1 евро).
Двойното обозначаване на цените в евро и левове ще започне един месец след решението на Съвета, тоест от 08 август 2025 г. С други думи, в разгара на лятото вече ще виждаме цените и в двете валути. Двойното обозначаване ще продължи и през цялата 2026 г. - една пълна година след въвеждане на еврото цените ще се изписват и в евро, и в левове.
Еврото ще стане официална валута на страната на 01 януари 2026 г. Всички левови сметки в банките автоматично се превалутират в евро, по всеобщо познатия курс и без никакви такси и комисиони. От банкомат ще може да се тегли само евро.
Считано от датата на въвеждане на еврото възнагражденията за положен труд, пенсиите и социалните помощи се изплащат в евро, като се преизчисляват по познатия курс. Не трябва да има никакви притеснения по отношение на покупателната способност - заплати и цени се преизчисляват по същия курс и покупателната способност не се променя.
Нищо не налага да се стои по опашки в началото на 2026 г. Хората, които плащат предимно с карта и/или разполагат с малки суми в брой да покриват своето всекидневно потребление, няма нужда да предприемат каквото и да е било действие. Хората, които имат по-големи суми в брой, е най-добре да ги внесат в банка (в обикновена левова сметка) в който и да е момент до края на годината, като така парите им автоматично ще се превалутират на 1 януари 2026 г. и няма да е нужно да предприемат допълнителни действия.
Периодът на двойно обращение ще бъде 1 месец. В рамките на целия януари 2026 г. ще може да се плаща и в евро и в левове, като търговецът връща ресто в евро. Двойното обращение приключва на 31 януари 2026 г., след което разплащания могат да се правят само в евро.
В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори. Опитът на другите страни показва, че преминаването към евро има минимален ефект върху равнището на цените.
Банкноти и монети в лева ще се обменят безплатно и в неограничени количества в първите 6 месеца от въвеждане на еврото. След това банките могат да въведат такса. Българската народна банка ще продължи да обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.
Новината за еврото идва в момент, в който България е достигнала 66% от средноевропейското ниво по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност (данни за 2024 г.). Латвия и Естония са били на по-ниско ниво по този показател към момента на изготвянето на техните конвергентни доклади - Естония се присъедини към еврозоната през 2011 г., а Латвия през 2014 г.
Присъединяването към еврозоната е възможност за България да отключи допълнителен потенциал и да настигне страните от Централна и Източна Европа. Целта пред страната в следващите години трябва е поддържането на изпреварващ икономически растеж и скоростно преминаване на границата от 70% от средноевропейското ниво по БВП на човек от населението в СПС.
Доверието в българската икономика ще се повиши, като вече има открити заявки, че кредитният рейтинг на страната ще бъде повишен и ще достигне най-високата си точка в исторически план. България ще участва и в Европейския стабилизационен механизъм, който действа като постоянен защитен механизъм за еврозоната, за да гарантира и осигури незабавен достъп до програми за финансова помощ за държави-членки на еврозоната, изпитващи финансови затруднения.
Важно е в процеса на присъединяване към еврозоната България да провежда активна политика в подкрепа на конкурентоспособността на страната и да поддържа фискалната стабилност. Едно от ключовите послания на ЕЦБ в доклада за конвергенцията е: „Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи”. В този смисъл се говори не просто за адекватна фискална и макропруденциална политика, но и конкретно за усилия за намаляване на корупцията и осигуряване на независима и ефикасна съдебна система.“
