Климатиците като политическо „оръжие“ в Европа

От блога на Апостол Апостолов:

В края на юни температурите в Европа надхвърлиха 40 градуса по Целзий, което доведе до бум в търсенето на вентилатори и климатици. Днес, когато горещите вълни се превръщат в новата нормалност, Европа е в дилема – как да се охлажда като същевременно търси алтернативи на традиционните климатици , които допълнително затоплят Земята.  Бързо трябва да се мисли за нови, екологично чисти технологии, които трябва да решат този проблем.

Къщите в Северна Европа, които са построени да задържат топлината вътре през зимата, се превръщат в пещи с настоящите летни температури. В Южна Европа традиционната архитектура с дебели каменни стени и устойчиви на слънчевите лъчи капаци също са на предела на възможностите.

Наскоро ви разказах за едно проучване, което показва че само 20% от европейските домакинства в момента имат климатик при 90% в Съединените щати. Прогнозата на  Международната енергийна агенция (IEA) е , че две трети от домакинствата по света ще притежават климатик до 2050 г.

Този бърз напредък превръща климатизацията в ново „оръжие“ за европейските политици. Тези от десния политически спектър използват темата като обещание за комфорт и свобода. Например, френската крайнодясна Марин Льо Пен обещава да въведе климатизация в цяла Франция, докато британските консерватори искат да отменят регулациите за нулеви нетни емисии, които ограничават инсталациите на климатици в новото строителство.

От лявата страна на политическия спектър се изсипва ожесточена критика. Социалистите смятат, че активното охлаждане основно носи полза за богатите и предупреждават, че Европа ще се окаже в порочен кръг на стремглаво нарастващи енергийни разходи и допълнителни емисии, подобно на ситуацията в САЩ и Азия.

От трета страна се чува критиката на климатолози и учени, според които устройствата, които ни охлаждат, същевременно затоплят Земята. Електричеството за климатици вече е отговорно за 3% от световните емисии на парникови газове – повече от авиационния сектор, отбелязват нидерландски специализирани сайтове.

Традиционните системи често изпускат флуорирани газове, които са хиляди пъти по-вредни от CO2. С постепенното премахване на тези газове от Европейския съюз от 2024 г. насам по тази причина, търсенето на алтернативи е спешно. Естествените хладилни агенти като пропан и амоняк са съответно силно запалими и токсични и оставят у индустрията  желание за алтернатива.

Решението може да се крие в безгазовата технология, която Европа в момента е на преден план. В Университета в Саарланд европейски консорциум работи по система с никел-титан, съобщава Wired, цитиран от nu.nl. Този метал абсорбира топлина когато се разтегне и освободи, прави помещенията до 10 градуса по-хладни в сравнение с обикновен климатик. Други стартъп компании от Обединеното кралство и Германия успешно експериментират с пластмасови кристали и магнитни полета.

Експертите предупреждават, че технологичният прогрес сам по себе си не е достатъчен. Според IEA, градовете трябва да приоритизират "йерархия на охлаждане": първо да се предотвратява прегряване с дървета, сянка и отразяващи материали, и да се внедрява активно охлаждане само там, където наистина е необходимо, например в болници и училища. Европа трябва да се адаптира бързо, защото следващата гореща вълна вече дебне.