Мрежата
Лъчезар Борисов: Макроикономическата прогноза на БНБ дава основания за размисъл за избора на правилната икономическа политика
Financial Tribune
От профила във Фейсбук на Лъчезар Борисов:
Прогнозите ми, че унаследените проблеми от неадекватната финансова и икономическа политика, проведена през 2022 г., ще допринесат за сериозни трудности през 2023 г. вече се потвърждават и от макроикономическата прогноза на БНБ. Следващото Народно събрание ще трябва да намери сили да се справя не само с глобалните проблеми, а ще трябва да заличи и допуснатите грешки. По-конкретно:
• Прогнозата на БНБ сочи, че икономическият растеж ще се забави драстично до 0,4% през 2023 г. Очакванията са фирмите да инвестират все по-малко в запаси, което от своя страна ще доведе до отрицателен принос за икономическия растеж. Външните фактори, свързани с очакваната краткосрочна рецесия при основни търговски партньори на България - страни членки на ЕС и еврозоната, наред с по-високата инфлация в страната, ще доведат до реален спад на износа на стоки с 0.4%. Това от своя страна означава и влошаване на приноса на нетния експорт към растежа на БВП. Позитивна надежда остава в инвестирането на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, но в случай на пренасяне на модела на мудна и неадекватна икономическа политика от 2022 г. в 2023 г., то рисковете остават. Прогнозата също е правителственото потребление да остане на нивото от 2022 г. и реално да не допринесе за повишаване на икономическия растеж, а държавата да остане безучастна към инфраструктурното развитие.
• Прогнозата за икономическият растеж включва и рискове, според които с 60% вероятност годишният темп на изменение на реалния БВП се очаква да е в интервала от -4.3% до 4.8%. Това от своя страна означава и наличието на вероятност при сбъдване на някои от рисковете българската икономика да реализира и икономически спад през 2023 г.
• Въпреки забавянето на инфлацията се очаква средно тя да остане висока на нива от около 7% по ХИПЦ. Това от своя страна означава че по ИПЦ средният ръст на цените ще бъде около 9%, а малката потребителска кошница ще поскъпне средно с над 10%. Храните ще продължат да поскъпват и през 2023 г. В случай на допълнителни външни рискове по отношение на инфлацията е възможно това да окаже натиск върху потреблението и респективно до отрицателен икономически растеж.
• Прогнозата за повишаване на лихвите през 2023 г., от една страна ще окаже натиск върху частните инвестиции, а от друга страна ще е проблем за държавния бюджет, който ще трябва да се финансира с дълг. Ще се влоши и външната финансова позиция на страната, защото се очаква повишаване на дефицитите по текущата сметка и по търговския баланс, измерени в процент от БВП.
Всички тези данни дават основания за размисъл за избора на правилната икономическа политика, която суверенът ще наложи чрез избора на ново Народно събрание. Оставам с надежда да бъдат преустановени посредническите практики в бизнес процесите и да бъде търсена истинска синергия и обединение в полза на гражданите и бизнеса.
