Мрежата
Лъчезар Борисов: Освен с глобалната рецесия България ще трябва да преодолее и много щети, нанесени на вътрешно ниво
Financial Tribune
От Фейсбук профила на Лъчезар Борисов:
„През 2023 г. България ще трябва да се справи не само с глобалните предизвикателства и риска от глобална рецесия, а ще трябва да преодолее и множество щети, нанесени на вътрешно ниво
Недалновидно управление и предателство на национални интереси вещаят допълнителни икономически трудности за страната ни
Според Кристалина Георгиева и МВФ 2023 гoдинa щe бъдe тpyднa зa гoлямa чacт oт глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa. Πpичинaтa са ocнoвнитe двигaтeли нa глoбaлния pacтeж - CAЩ, Eвpoпa и Kитaй, които изпитвaт oтcлaбвaнe нa aĸтивнocттa. Очаква се половината страни от ЕС да изпаднат в рецесия. Тези прогнози в определена степен са провокирани и от провежданата антиинфлационна политика от централните банки и федералния резерв, които ограничават паричното предлагане, а от там достъпа до финансиране и ограничаване на инвестициите в структурата на икономическия растеж. България като малка отворена икономика със сигурност ще се сблъска с предизвикателствата на глобалната среда. За съжаление ситуацията в България е възможно да бъде още по-тежка, защото освен негативите от външната среда, страната ни трябва да се справи и с вътрешни предизвикателства. Освен с външните макроикономически проблеми правителствата и парламента в България трябва да се справят и с нанесените щети от недалновидната макроикономическа политика, проведена през последната една година и половина.
Външните проблеми ще бъдат усетени най-малкото по две линии:
• Ограничаване на възможностите за значим ръст в частните инвестиции, поради затрудняването на достъпа до финансиране.
• Свиване на потенциалните възможностите за износ, поради прогнозата на Европейската централна банка за забавяне на вноса на еврозоната през 2023 г.
На фона на задаващата се рецесия, която ще засегне Европа през следващите няколко тримесечия, България ще трябва да се справя с редица вътрешни проблеми и икономически щети, които са създадени през последната една година и половина в сферата на управлението на публичните финанси, възможностите за покриване на постоянни бюджетни разходи, възстановяването на загубените инвестиции в структурата на БВП, инфлацията, която остава значително по-висока от средната в ЕС и предателството на националните интереси в сферата на енергетиката. По-конкретно:
• Данните на Министерството на финансите сочат, че само по последните две малки емисии на облигации на външните пазари лихвите, които следва да бъдат плащани са почти 200 млн. лв. годишно или 2 млрд. лв. за следващите 10 години. Лихвените проценти по този дълг достигат 4.63% и са с около 70% по-високи от тези в Хърватска, Литва и Полша. Нещо повече в тези лихвени плащания не се включва емитираният дълг на вътрешния пазар, при който лихвите достигат до около 6%, както и новият дълг, който ще трябва да бъде изтеглен в периода 2023 – 2026 г., за да могат да бъдат покривани постоянните разходи на хазната. Тези дългове могат да достигнат 11-15 млрд. лв. годишно. Недалновидното и ненавременно емитиране на държавния дълг, както и на преустановяване на активните действия за членство в еврозоната изправят България пред ситуацията да емитира много по-скъп дълг на финансовите пазари, а финансовата общност да ни дава слаба оценка за случващото се в страната.
• Тежко е и завещанието с високата инфлация, с което на фона на влошената глобална среда, Народното събрание и правителствата ще трябва да се справят. Независимо от забавящите се годишни темпове на инфлация, поскъпването в България остава значително по-високо от средноевропейското. Годишната инфлация в България през ноември 2022 г. е 16.9%, докато в еврозоната е едва 10.1%, което е разлика от почти 70%. Най-засегнати остават нискодоходните групи, тъй като България е и сред лидерите по най-висока инфлация при храните. По най-висок ръст на цените на храните в ЕС през ноември преди България и Словакия (сходни нива на инфлация при храните) са единствено Унгария, Литва и Латвия. България е и в топ 30 в света по най-висок ръст на цените на храните.
• Друг вътрешен проблем пред страната ни, който трябва да бъде преодолян през 2023 г., съвместно с глобалните предизвикателства, свързани с потенциалната рецесия е сривът на инвестициите в структурата на БВП. Последните данни на НСИ от годишната справка за макроикономическите показатели сочат значим реален срив на инвестициите през последните четири тримесечия. Изменението на бруто образуването в основен капитал е:
o -10.9% през 4-то тримесечие на 2021 г.
o -9% през 1-во тримесечие н а 2022 г.
o -9.5% през 2-ро тримесечие на 2022 г.
o -6.1% през 3-то тримесечие на 2022 г.
Всичко това е доказателство за провала в инвестиционната политика и за срив в изпълнението на инфраструктурни проекти от страна на държавата. Липсват и инвестирани средства в тези периоди по Плана за възстановяване и устойчивост.
• На фона на заплахите от глобалната рецесия България през 2023 г. ще трябва да реши и проблемите с националното предателство в сектор енергетика. Сектор енергетика в България и в частност електроенергетиката беше най-важния буфер по време на инфлационната криза, като се реализираше изключителен растеж на производството и износа, като се генерираше добавена стойност и брутен вътрешен продукт. Компенсациите за високите цени на енергията бяха изплатени на бизнеса именно от сектор електроенергетика. Производството на електроенергия, добива на въглища и производството на военнопромишления комплекс бяха основните сектори запазили растежа в страната и довели до ръстове на индустриалното производство. Независимо от това се оказа, че с един подпис върху Плана за възстановяване и устойчивост е предадено бъдещето на сектора, спасил България през най-тежките месеци и държавната въглищна енергетика ще трябва да бъде закрита през следващите години, започвайки още от 2023 г. Това национално предателство струва повече, отколкото всички приходи по Плана за възстановяване и устойчивост, защото генерираните печалби и приходи на сектора през последните години надвишават средствата по плана. Народното събрание и правителствата ще трябва спешно да предоговорят плана, съобразно новата икономическа и глобална среда и да не превръщат бъдещето на енергетиката и икономиката в заложник на лобистки проекти“.
