Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. През 2025 г. ЕС може да се превърне в икономическо джудже

Мрежата

През 2025 г. ЕС може да се превърне в икономическо джудже

През 2025 г. ЕС може да се превърне в икономическо джудже - Tribune.bg
Снимка:
© pixabay

От профила във Фейсбук на Боян Дуранкев:

Ако „Америка стане отново велика“, Европейският съюз може да се превърне в икономическо джудже. Или да се обърне към Азия и Африка.

Последният път, когато "Америка беше велика" като най-големият производител и износител в света беше през 1979 г., но оттогава има нарастващ търговски дефицит, който вече е ужасяващ.

Въпреки това износът на енергия, водещият износ по време на байдъномиката, до голяма степен се измести от дефицит към излишък през последните години. През 2023 г. САЩ постигнаха нетен енергиен излишък от 65 милиарда долара, укрепвайки търговския си баланс. Значителният ръст на местното производство на енергия предпази страната от шокове в цената на петрола.

През 2023 г. глобалният износ на стоки възлиза на 23,8 трилиона долара, намалявайки с 5% в сравнение с 2022 г. "Фабриката на света" Китай - световен лидер в производството и експорта - е изнесла стоки за 3,4 трилиона долара, надхвърляйки постижението на САЩ с близо 1,4 трилиона долара. Приливът идва от изток.

Германия, третата по големина според този показател, отбеляза увеличение на износа на стоки с минимален 1%, въпреки че икономиката ѝ се свиваше.

Индустриалната икономика беше особено засегната от нарастващите цени на петрола, като няколко фирми спряха производството поради скока в цените на енергията. През 2023 г. страната е изнесла стоки за 160 милиарда долара в САЩ, най-големият й експортен пазар.

Износът на Германия за САЩ обаче може да намалее с до 15%, ако предложените от Тръмп мита влязат в сила. Автомобилният и фармацевтичният сектор на Германия ще бъдат най-силно засегнати, съответно с 32% и 35%.

Европейският съюз през 2025 г. ще се окаже пред "седморно проклятие":

1. САЩ ще се грижат за собственото си производство и за нарастващ експорт, но ще ограничат европейския внос.

2. Европейският експорт на изток е все по-застрашен от собствените европейски "санкции" към РФ, а косвено - към нейния партньор Китай.

3. Вътрешният пазар на ЕС ще се свива, ако се приемат строги бюджетни намаления на разходите и инвестициите, особено на страните с над 60% дълг към БВП.

4. Необходимостта от нарастване конкурентоспособноста на ЕС ще изисква повече инвестиции, отколкото социални разходи, което ще свие пазара на крайните потребители.

5. Натискът на генералите за все повече преки инвестиции за отбрана и нападение - повече от 2% от БВП, както и косвено - поне още 3-4%, съвсем ще оголи социалния сектор.

6. Понеже свиването на социалните разходи (даже само относително!) ще предизвика демократичните решения (които са в полза на масовото мнение), ЕС може да стане още по-авторитарен. И обратно, антиправителствените и антиинтеграционните настроения може да сринат идеите на високозаплатените командири от Брюксел.

7. Ако войната НАТО-Украйна срещу Русия не се прекрати, заплахата за екстремално нарастване на напрежението вътре в ЕС (засега само от Унгария и Словакия) и около ЕС (Сърбия, Турция и други) става съвсем реална.

Мерките на тръмпономиката може да превърнат Европейския съюз в икономическо джудже, загледано в пъпа си. Ако съюзът не реагира адекватно!

Възможни алтернативни отговори на ЕС:

1. Икономически развод "по сметка" със САЩ и преориентация на изток и на юг.

2. Бързо преструктуриране на европейската икономика чрез повече инвестиции и при по-високи нива на задлъжнялост до към 2030 г.

3. Интензификация на общата европейска дипломация за търсене на справедлив и траен мир в света; съответно - намаляване дела на разходите и инвестициите за отбрана.

Засега най-големите проблеми се очертават пред Централна и Източна Европа. С население от повече от 150 милиона души и общ БВП от близо 2,5 трилиона евро, регионът има огромен потенциал. Въпреки това общите инвестиции на частен капитал са намалели с 40% през 2023 г. до 1,7 милиарда евро.

Спасението: по-високи публични разходи и инвестиции, за да се продължи с икономически възход.

Без майтап: тогава за България 18 млрд. годишен дефицит може да се окажат мечта.

Най-учудващо е че има подскачащи от радост български граждани, които се радват на задаващата се тръмпономика!

Анкети