Мрежата
Ценови ограничения са използвани рядко и с малък успех в останалите държави при влизане в еврозоната
Financial Tribune
Във всички държави, сменили националната валута с евро, политиците се изправят пред един и същ страх: повишаване на цените и спекула. Затова насоките на ЕС насърчават правителствата да съчетават показване на двойни цени с видими мерки за защита на потребителите. Твърди законови ограничения на цените се използват рядко, но меки- доброволни или репутационни ограничения, са почти универсални. От Фискалния съвет на Р България направиха своя сравнителен анализ по темата.
Какви са позитивите и негативите от приемане на твърди ограничения?
Позитиви: Правителството демонстрира активност и отговорност. Тушира се временно социално напрежение и стоките с тавани на надценките стават по-достъпни за бедните слоеве от населението. Частично се ограничава спекулата за тези стоки и временно за тях се стабилизира инфлацията.
Негативи: Производителите започват постепенно да губят интерес от производството на тези стоки, в резултат на което се получава недостиг и оформяне на сив сектор; Инвестиционната активност намалява– губи се мотивация за качество при доставките и за иновации в секторите с ценови ограничения. Често пъти се създава и информационен хаос, породен от слухове за цени и наличности. Увеличават се разходите за администрация и контрол.
Фискален съвет на България 
Фискален съвет на България Какво показва този опит?
1. Твърдите тавани на цени са изключение. Само Хърватия – в условия на висока глобална инфлация – използва ясни законови тавани, и то върху ограничен брой основни храни.
2. Меките инструменти са стандарт:
• Двойно показване на цени (обикновено 4–12 месеца) осигурява прозрачност при конвертиране.
• Доброволни кодекси за „справедливо ценообразуване“ дават репутационни ползи на лоялните фирми, без да ограничават пазара.
• Интензивен мониторинг и публично „посочване“ на нарушителите (PriceWatch, евро-наблюдателници, горещи линии) възпират злоупотреби без да изкривяват цените.
3. Измеримият ефект върху инфлацията е минимален – обикновено 0,0–0,3 процентни пункта, напълно в рамките на нормалната месечна волатилност. Въпреки това възприетата инфлация често е много по-висока, което означава, че комуникацията е толкова важна, колкото и контролът.
4. Правилата на ЕС за конкуренция и вътрешен пазар са определящи. Правителствата могат да въвеждат тавани само временно и при ясни социални основания; затова повечето залагат на по-лекия модел „кодекс + мониторинг“.
Много по-често, и обикновено достатъчно, се прилагат именно доброволните споразумения за справедливо ценообразуване, подкрепени от интензивен мониторинг, двойно показване на цени и реални санкции при злоупотреби, както направи Франция. В крайна сметка обаче, ефектът върху инфлацията е бил не повече от няколко десети от процентен пункт – а понякога и нулев.
Само Хърватия през 2023 г. е прибягвала до твърди ценови ограничения, които проработиха само частично. Някои домакинства бяха предпазени от скокове в цените на енергията и храните, но общата инфлация не се промени, а много фирми успяха да заобиколят ограниченията.
Защо частичен успех?
1. Правителството ограничи цените на електроенергията, газа и горивата, замрази тарифите за централно отопление и регулира основните храни (олио, брашно, захар, свинско месо, пилешко месо, мляко и др.). Тези широки мерки бяха удължени през 2023-2024 г., а през януари 2025 г. списъкът с основни стоки с ограничение беше разширен до 70 продукта.
2. Незабавен ефект: Те временно смекчиха инфлационния натиск върху тези специфични артикули и сметките за енергия на домакинствата.
3. Макро резултат: Общата инфлация спадна от двуцифрени числа през 2022 г. до около 4,3% до май 2024 г., но остана над средното ниво за еврозоната и дори достигна отново 4,3–5,0% в началото на 2025 г., един от най-високите нива в зоната.
В заключение:
Мерките постигат тясната си краткосрочна цел за защита на потребителите, но не успяват да постигнат по-голямата - за нормализиране на инфлацията. По-голямото предизвикателство би било управлението на възприятието за инфлация, а не самото ѝ равнище.
