Мултимедия
Спор за реституция за картина на Ван Гог за 180 млн. долара броени дни преди търг на „Сотбис”
Картина на Винсент ван Гог, оценена на 180 милиона долара, се оказа в центъра на спор за реституция броени дни преди да бъде предложена на търг в „Сотбис”. Аукционната къща отхвърля претенцията на наследниците на еврейския издател Самуел Фишер, според които произведението е било продадено под финансов натиск, породен от нацистките преследвания.
От „Сотбис" се позовават на архивни документи от сделката през 1936 година, които според тях доказват, че продажбата е била доброволна и осъществена на добра пазарна цена.
Аукционната къща съобщи пред ARTnews, че архивите на търговеца на произведения на изкуството Паул Касирер показват, че картината „Châtaigniers en fleurs" (1890), известна още като "Цъфтящи кестенови дървета”, е продадена за 68 000 швейцарски франка (около 22 000 долара) през юни 1936 година. Според „Сотбис“ това е била висока цена за произведение на Ван Гог по онова време.
За сравнение, картината „Овощна градина с кипариси” (1888), част от колекцията на Пол Алън, достигна цена от 117,2 милиона долара на търг в „Кристис“ през 2022 година. Същото произведение е било продадено от аукционната къща Parke-Bernet през 1935 година за едва 15 000 долара.
Новите подробности по случая идват след публикация на „Ню Йорк Таймс” от петък, пише Impressio. Наследниците на Самуел Фишер, чието семейство напуска нацистка Германия, са поискали от „Сотбис“ да изтегли картината от търга, насрочен за 18 ноември.
Те твърдят, че семейството е било принудено да се раздели с произведението заради финансовите затруднения, породени от нацистките преследвания. Адвокатът на наследниците Гунар Шнабел настоява „Сотбис“ да докаже две неща: че семейството е получило справедлива пазарна цена за картината и че би я продало дори ако нацистите никога не бяха дошли на власт.
„В противен случай търгът не може да се проведе”, пише той в имейл, цитиран от „Ню Йорк Таймс”.
По думите на Шнабел клиентите му са готови да работят за справедливо решение в духа на Принципите от Вашингтон - международните насоки за справяне със случаите на произведения на изкуството, отнети по време на нацисткия режим.
Картината на Ван Гог е звездният лот в колекцията „Блакиер-Ариета“, събрана от аржентинските колекционери Карлос Педро Блакиер и Нели Ариета де Блакиер. Очаква се дванадесетте импресионистични и постимпресионистични произведения от колекцията да достигнат обща стойност около 450 милиона долара.
„Сотбис” е предоставила гаранция за картината на Ван Гог, но размерът ѝ не е оповестен. „Кристис“ също е предложила гаранции за цялата колекция. Според запознати с преговорите офертите на двете аукционни къщи са били конкурентни, като в някои случаи предложението на „Кристис“ е било дори по-високо.
За „Сотбис“, която промотира продажбата в продължение на месеци, появата на претенцията в последния момент е особено неудобна.
Самуел Фишер, починал през 1934 г., е основател на едно от най-значимите издателства в Германия. Сред авторите, чиито произведения излизат под неговия издателски знак, са Томас Ман и Херман Хесе. След смъртта му ръководството поема неговият зет Готфрид Берман Фишер - по времето, когато нацистите започват да забраняват творбите на редица писатели.
През 1936 година семейството премества издателския бизнес във Виена. След анексията на Австрия от нацистка Германия през 1938 година Фишер и близките му са принудени да избягат. Гестапо конфискува виенския им дом, библиотеката и останалата част от художествената им колекция.
Историята на картината на Ван Гог обаче е различна.
Според документите за произхода ѝ семейството я оставя в галерията на Касирер в Амстердам през 1932 или 1933 година, заедно с две произведения на Пол Сезан. Картината остава на консигнация близо три години, като през този период е показвана на изложби в Ротердам и Берн. Продажбата е осъществена през 1936 година, когато Нидерландия все още не е под нацистки контрол.
Адвокатът на „Сотбис” Люк Никас заявява, че произведението е продадено на независим купувач на справедлива пазарна цена.
Той подчертава, че семейството е запазило други картини, които впоследствие са били конфискувани от нацистите през 1938 година.„Семейството е преследвало и възстановило произведения от принудителната продажба през 1938 година, но никога тези, които е продало през 1936 година, като този Ван Гог”, посочва Никас.
Адвокатът се позовава и на следвоенна брошура на Готфрид Берман Фишер, в която са изброени произведенията, чието връщане семейството е търсило. Картината на Ван Гог не фигурира в този списък.
Двете произведения на Сезан, оставени заедно с нея в галерията на Касирер, също хвърлят светлина върху историята. Едното се намира в Художествените музеи на Харвард и е изложено от години без да има предявени претенции за реституция. Другото е било предложено на търг в „Кристис” през 2007 година, а през 2017 година е продадено за близо 6 милиона долара.
През 2007 година Гизела Берман Фишер, която се е занимавала с реституционните претенции на семейството до смъртта си през 2014 г., заявява, че няма да се противопостави на продажбата на произведението на Сезан. В същото писмо обаче тя изрично запазва правото си да оспори други картини, за които смята, че са били продадени под принуда. От „Сотбис“ твърдят, че не са знаели за тази уговорка.
В основата на казуса стои въпросът дали произведение на изкуството, продадено извън пределите на нацистка Германия, на независим купувач и на добра пазарна цена, може въпреки това да бъде определено като обект на принудителна продажба.
Люк Никас посочва, че според законодателството на щата Ню Йорк се прави разграничение между общия икономически натиск, на който са били подложени евреите в резултат на нацистките преследвания, и конкретна продажба, при която купувачът действително е оказвал натиск върху продавача.
В подкрепа на позицията си той цитира два съдебни случая, свързани с картини на Пикасо. В единия от тях съдът постановява, че икономическият натиск, произтичащ от нацистките преследвания, сам по себе си не е достатъчен, за да докаже принудителна продажба, ако купувачът не е участвал в създаването му.
През април 2026 година Конгресът на САЩ изменя Закона HEAR, като премахва правната защита, известна като "laches" - аргумент, според който претенцията може да бъде отхвърлена заради прекалено дългото забавяне на нейното предявяване. Промяната затруднява отхвърлянето на реституционни искове единствено въз основа на изминалото време, но не променя правните критерии за доказване на принуда.
Според Никас продажбата от 1936 година не отговаря на тези критерии.
Адвокатът по въпросите на изкуството Джъд Гросман, който не участва в настоящия спор, смята, че законодателната промяна значително е засилила позициите на претендентите.
„Махалото се люшна драматично. Ще виждаме повече претенции, предявени в последния момент", коментира той.
От „Сотбис“ съобщават, че за първи път са получили информация от представителите на наследниците в четвъртък сутринта, 12 ноември. "Ню Йорк Таймс" се свързва с аукционната къща на следващия ден и публикува материала си същата вечер.
Към този момент картината вече е била рекламирана повече от шест седмици, а до търга са оставали само пет дни.
Люк Никас поставя под въпрос момента, в който е предявена претенцията, макар да подчертава, че „Сотбис“ я приема сериозно. Изискването на адвоката на наследниците обаче е не само да се докаже, че семейството е получило справедлива цена, но и че би продало картината дори без идването на нацистите на власт - обстоятелство, което трудно може да бъде установено близо 90 години след събитията. Засега „Сотбис“ заявява, че картината остава в каталога на търга, насрочен за сряда вечер. Семейство Блакиер също изразява готовност за разговор с наследниците на Фишер.
„Макар информацията до момента да не установява, че картината е продадена под принуда, семейството приветства конструктивния диалог с наследниците на Фишер и подкрепя усилията за постигане на взаимно удовлетворително решение”, се казва в изявлението му.