Парите
НСТС без консенсус: Работодатели и синдикати с разногласия около държавния проектобюджет и тези на ДОО и НЗОК
Financial Tribune
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г., бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. и бържавния бюджет на Република България за 2025 г.
Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев откри заседанието и съобщи, че на 20 февруари са се провели заседания на постоянните комисии на НСТС, като единодушно решение не е било постигнато.
Управителят на НЗОК Станимир Михайлов представи Проекта на Бюджет на НЗОК за 2025 г.
Бюджетът на Здравната каса възлиза на над 9,5 млрд. лева. 661 млн. лева са предвидени за първична за специализирана извънболнична помощ, над 650 млн. лева за първична извънболнична помощ. 418 млн. лева - за дентална помощ, 305 млн. лева - за медико-диагностична дейност. За лекарства, медицински изделия и диетични храни са предвидени над 2,3 млрд. лева. Най-голямото перо в бюджета на НЗОК за 2025 г. е за болничната помощ – над 4 млрд. лева.
Осигурени са допълнителни средства за финансиране на болници в отдалечени райони, НЗОК ще стимулира финансово разкриването на денонощни аптеки и аптеки в отдалечени региони.
В новия проектобюджет е заложен механизъм за контрол на разходите за болнична помощ – цените на клиничните пътеки ще бъдат коригирани, ако се установи преразход.
Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че не подкрепя проекта на бюджет на НЗОК за 2025 г.
„В този бюджет всичките лобита има на какво да се зарадват, а пък хората нямат лоби очевидно, защото се плаща за скъпо лечение и скъпи лекарства, когато вече е късно, вместо да се откриват на ранен стадий заболяванията чрез въвеждане на европейски стандарти за скрининг започващи от по-ранна възраст, обхващащи по-широк спектър от изследвания, посочи Велев. Не се прави нищо с бюджета за ограничаване на злоупотребите, за въвеждане на повече електронизация и той способства за това все повече лекари да пускат "търговците в храма", смята той.
Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров съобщи, че ще гласуват „въздържали се“.
Мария Минчева, заместник- председател на БСК, посочи, че в становището на БСК по проектобюджета са очертали положителните тенденции, и добави, че са наясно, че няма как в рамките на месец, откакто има редовно правителство, да има съществени промени. Това не означава, че нямаме очаквания те да се случат и е крайно належащо да започне структуриран разговор както за финансиране на цялата система в здравеопазванете, така и за ДОО, посочи Минчева.
Във връзка с Проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2025 г., министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанав съобщи, че го подкрепя, като заяви, че се радва, че най-уязвимата част на населението, а именно пенсионерите, няма да платят „тежката цена“.
Министърът на финансите Теменужка Петкова също съобщи, че МФ подкрепя Проекта на Бюджет на ДОО.
Председателят на АИКБ Васил Велев отбеляза силните и слабите страни на проектобюджета. Очаквано работодателската организация не подкрепи увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ) за страната от 933 на 1 077 лева, считано от 1 януари 2025 г., както и бързия ръст на Минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който е предвидено да се увеличи от 933 на 1 077 лева, считано от 1 април 2025 г.
От АИКБ не са съгласни и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица да се увеличи от 3 750 на 4 130 лева, считано от 1 април 2025 г.
„Не подкрепяме и ръста на броя на новоотпуснатите пенсии за инвалидност, както и на разходите на държавното обществено осигуряване“, каза още Велев.
Според него тези слаби страни са достатъчни основания да се въздържат от подкрепа на предложения Проект на Закона на ДОО за 2025 г.
„Ние плащаме по-високи пенсии, спрямо това какви заплати има в българската икономика“, подчерта той.
Велев отбеляза, че и предложенията на АИКБ, а именно замразяване на пенсиите или алтернативно изваждане на добавката COVID от пенсиите. „За 2022 – 2024 г. имаме ръст на пенсиите със 71%. Очевидно сме увеличили пенсиите за години напред“, допълни той и посочи, че всички тези плюсове и минути карат АИКБ да се въздържи от подкрепа за този бюджет.
От КНСБ се противопоставиха на становището на работодателската организация. Синдикатът ще подкрепи бюджета при три условия, свързани с вноските, размерът на минималното дневно обезщетение за безработица на 30 лв. и за ограничаване периодите на деклариране на осигурителни вноски без реално внасяне на 6 месеца максимум.
Димитър Манолов съобщи, че КТ „Подкрепа“ няма да подкрепи бюджета на ДОО:
Вместо да се акцентира върху политиката по доходите е налице отстъпление, като се предлага заплатите в държавния сектор да се увеличат средно с 5% (при предишния проект – 10%), което е абсолютно неприемливо на фона на скока на цените след 1 януари. Включително беше предложено размерът на пенсиите да се актуализира в нарушение на нормативното изискване.
Министърът на финансите Теменужка Петкова представи основните параметри на Проекта на Закон за Държавния бюджет на Република България за 2025 г.
„Ситуацията, в която нашето правителство пое управлението е наистина много сложна, неутрадиционна и нетипична“, каза преди това тя, като уточни, че политическата дестабилизация през последните 4 години безспорно се е отразила на публичните финанси.
Финансовият министър посочи, че са се постарали да предложат такъв Проект на Закон за държавния бюджет, в който не се предвижда увеличаване на данъци или нови такива, намаляване или замразяване на пенсии и пр.
Петкова отбеляза, че се очаква растеж на икономиката от 2,8% за 2025 г. 2,4% е прогнозната средногодишна инфлация за 2025 г.
Запазват се и ниските нива на безработица, каза тя и посочи, че по отношение на дефицита е постигната фискалната цел.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г.
„Що се отнася до осигурителната политика не се предвижда промяна за 2025, като за 2025 и 2026 г. вноските за Фонд „Пенсии“ остават на нива от 2024 г.“, съобщи Петкова.
Предвижда се увеличение от 1% от 1 януари 2027 г. на вноската за Фонд "Пенсии", а от 1 януари 2028 г. на 2-процентни пункта.
„По отношение на разходите сме спазили правилото до 40% от БВП на страната", заяви финансовият министър.
Петкова добави, че е предвидено увеличение на възнагражденията в публичния сектор с 5%, тъй като на този етап не се позволява по-висок ръст на разходите за персонал.
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. (2 284 лв.) – ефект увеличение в разходите от 499 млн. лв.
