AI бумът в САЩ може да погълне над 10 трилиона долара инвестиции до 2032 г.

Изкуственият интелект се превръща в един от най-големите инвестиционни залози в историята на САЩ, а мащабът на необходимата инфраструктура може да надмине този при изграждането на железопътната мрежа, магистралите и интернет. Това посочва „Уолстрийт джърнъл“ в анализ на икономическите ефекти от AI бума.

Цената може да бъде колосална.

Според прогноза на икономиста Стийн ван Ниувербург, публикувана от института „Брукингс“, инвестициите в центрове за данни и свързаната с изкуствения интелект инфраструктура могат да достигнат 10,3 трилиона долара между 2025 и 2032 г.

Това би се равнявало средно на около 3,6% от американския БВП годишно.

Прогнозата остава несигурна и действителните разходи могат да бъдат значително по-ниски. Но дори настоящите инвестиции вече са необичайни по своя мащаб.

Според „Голдман Сакс“ през 2026 г. инвестициите в AI в САЩ ще достигнат 1,9% от БВП. Последният случай, при който развитието на нов сектор е заемало по-голяма част от икономиката, е железопътният бум в края на XIX век.

Един от най-видимите ефекти е строителството на центрове за данни.

Само през първите седем месеца на годината разходите за частни центрове за данни са достигнали 37 млрд. долара – с около 9 млрд. повече спрямо същия период на 2025 г.

И това се случва на фона на обратна тенденция в останалата част от частното строителство. Разходите за жилища, търговски обекти и други проекти са намалели с около 46 млрд. долара.

Огромният инвестиционен поток обаче започва да пренарежда и конкуренцията за ключови ресурси.

Технологичните компании се нуждаят от огромни количества електроенергия и работна ръка. Подразделението на Управлението за федералния резерв в Ричмънд вече отчита, че строителството на центрове за данни затруднява намирането на работници в региона.

Още по-показателна е битката за електричество.

Според източник, цитиран от „Уолстрийт джърнъл“, проект за алуминиев завод с около 1000 постоянни работни места е бил насочен към Оклахома, след като планиран център за данни край Виксбърг, Мисисипи, е ангажирал необходимия за предприятието електроенергиен капацитет.

Центровете за данни повишават и цените на земята на някои места.

„Това измества производството“, коментира Диди Колдуел, консултант по избор на местоположение за предприятия от тежката промишленост.

Зад огромните инвестиции стои и друг въпрос – откъде идват парите.

Според оценки на анализатори, обобщени от „ФактСет“, капиталовите разходи на „Алфабет“, „Амазон“, „Мета“, „Майкрософт“ и „Оракъл“ могат да достигнат общо 4,2 трилиона долара за четирите години до края на 2029 г.

Все по-голяма част от тези инвестиции се финансира чрез заеми.

Стийн ван Ниувербург обръща внимание и на използването на извънбалансови структури, финансирани от банки и частни кредитори. Ограничената публична информация за подобни сделки прави оценяването на риска по-трудно.

Рискът е приходите от AI да не се окажат достатъчни за обслужването на натрупаните задължения. При подобен сценарий според икономиста последствията биха могли да излязат извън технологичния сектор и да засегнат финансовата система.

Паралелно с рисковете AI бумът създава и огромно търсене на определени професии.

Според оценки на „ЛинкдИн“ изкуственият интелект е допринесъл за създаването на над 750 000 работни места в САЩ от 2023 г. насам.

Разликата във възнагражденията е впечатляваща. Медианното предлагано възнаграждение за позиции, свързани с AI, е около 180 000 долара годишно, докато при всички обявени позиции е около 80 000 долара.

„Това е една от стабилните области на един много бавен пазар на труда“, заяви Кори Кантенга, ръководител на икономическия отдел на „ЛинкдИн“ за Северна и Южна Америка.

Търсенето не се ограничава до AI инженери и офис специалисти. Разрастването на физическата инфраструктура отваря възможности и за технически професии.

От началото на 2024 г. са добавени 117 000 работни места в центрове за данни, без да се включва строителната заетост, голяма част от която е временна.

Само в района на Вашингтон броят на синдикално организираните електротехници е нараснал от 9000 до 17 500 през последните години.

„Уолстрийт джърнъл“ дава и пример с 23-годишния Кваку Африйи. След като завършва киберсигурност, той напуска началната си позиция в информационните технологии заради опасения, че AI може да замени част от работата му. Сега се обучава за електротехник, работи по компоненти за центрове за данни и получава около 30 долара на час.

При по-опитните специалисти възнагражденията могат да бъдат значително по-високи. 28-годишният електротехник Тайлър Бийм е получавал по 62 долара на час плюс допълнително заплащане за извънреден труд при работа по центрове за данни и компоненти за обекти на „Амазон“.

AI бумът се усеща силно и на фондовия пазар.

Според цитираните данни на УФР стойността на американските акции и взаимни фондове е достигнала 63 трилиона долара през второто тримесечие – почти двойно повече спрямо края на 2022 г.

Увеличаването на финансовото богатство подкрепя потреблението въпреки по-слабия реален ръст на заплатите, като ефектът е най-силен при по-заможните домакинства, които притежават по-голям дял от активите си под формата на акции.

В Силициевата долина ефектът вече достига и пазара на луксозни имоти. На фона на четиригодишния спад в продажбите на жилища в страната брокерът Кен ДеЛеон определя местния пазар като най-силния от 2000 г. насам.

Той посочва случай с къща, обявена за 9,9 млн. долара, която е получила седем оферти и в крайна сметка е продадена за над 13 млн. долара на предприемач от сектора.

Но огромното търсене на инфраструктура носи и инфлационен натиск.

Особено силно е търсенето на технологично оборудване и чипове за памет. През август вносните цени на компютри, периферни устройства и полупроводници са били с 20% по-високи спрямо година по-рано, което оказва натиск и върху цените на потребителски продукти като смартфони и игрови конзоли.

Инвестиционната вълна влияе и върху разходите за труд и електроенергия. Президентът на подразделението на УФР в Чикаго Остън Гулсби предупреждава за ръст на заплатите в дейностите, свързани с изграждането на центрове за данни.

Председателят на УФР Кевин Уорш посочва заемното финансиране на големите технологични компании като един от факторите за покачването на дългосрочните лихви, което от своя страна затруднява покупката на жилище. В районите с голяма концентрация на центрове за данни се отчита и увеличение на сметките за електроенергия.

Така инвестиционната революция около изкуствения интелект вече се простира далеч отвъд технологичните компании. Тя променя строителството, пазара на труда, потреблението на електроенергия, кредитирането, борсите и дори пазара на жилища – докато въпросът дали бъдещите приходи от AI ще оправдаят огромния инвестиционен залог остава отворен.