Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. Богомил Николов: Не произвеждаме, а искаме да затваряме и вноса

Парите

Богомил Николов: Не произвеждаме, а искаме да затваряме и вноса

Богомил Николов: Не произвеждаме, а искаме да затваряме и вноса - Tribune.bg
Снимка:
© БГНЕС

Продължавам да се удивявам защо обществото говори за спекула в един свободен пазар. Свободният пазар означава свободно ценообразуване. Свободно ценообразуване означава, че спекула не може да има. Спекула има там, където има ограничение. В момента правителството предвижда законопроект, с който да предложи един закон, с който да се определя някакъв таван на надценките. Тогава вече, когато влезе в сила един такъв закон, може да говорим за спекула. Това каза в интервю за БГНЕС изпълнителният директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов.

„В момента говорим за инфлация, която не ни харесва, която ни ощетява, но не спекулата е проблемът, проблемът е в това защо тръгна тази инфлация, защо имаме намаляващо производство в България, защо искаме да затваряме вноса, както стана сега с украинското зърно или постоянно македонските агнета са ни виновни, турските домати са ни виновни. Значи ние хем не произвеждаме, хем в същото време искаме да затваряме и вноса“, заяви той. Изпълнителният директор на „Активни потребители“ добави, че няма как резултатът накрая да е друг, освен по-високи цени.

Николов обясни, че това винаги ощетява потребителите.

„Който си прави някакви илюзии, е време да ги изостави. Щом като искате да забраните някакъв внос, това означава по-малко конкуренция, това задължително води към по-високи цени и тук не ви е виновна спекулата, виновно е това, че политиката не води към повече производство, към повече предлагане на пазара, така че тези потребители, които в момента се радват, че България постоянно говори за ограничаване на вноса на едно, второ или трето, трябва да си помислят отново какво си пожелават“, подчерта той.

Според него посоката на работа е ясна – трябва да обезпечим повече производство, а това се прави с политика, със субсидии.

„Не е моя работа да давам акъл на земеделския министър как да си развива сектора, така че това трябва да направи България“, допълни той.

На въпроса защо за 2 г. хранителните стоки в България са поскъпнали повече спрямо 9-те години преди това, Николов отговори, че това се дължи на първо място на световната инфлация и това е явление, което обхваща цяла Европа.

„Проблемът е в това, че в България като че ли поскъпването е по-високо от средното за Европа и всъщност това трябва да ни притеснява“, посочи той.

Попитан защо в такъв случай, въпреки увеличението на цените на хранителните стоки, консумацията за последните 10 г. също е нараснала, изпълнителният директор на „Активни потребители“ добави, че в тази връзка трябва да се има предвид и туризмът, защото България е голям туристически домакин и посреща милиони туристи.

„Най-вероятно увеличението на консумацията идва от това, че сме посрещали повече туристи. Това е вече въпрос на по-детайлен анализ“, уточни той.

Николов разказа, че Българската национална асоциация „Активни потребители“ от години се занимава най-вече с качеството на храните и прави различни проучвания и тестове, с които да помогне на потребителите да взимат информиран избор.

„Когато знаят какво стои реално зад етикета на дадена марка, хората правят много по-съзнателен и информиран избор. Разбира се, това има и косвена връзка с цените дотолкова, доколкото голяма част от ниското качество се постига с цел постигане на по-ниска цена, за да се привлекат повече клиенти, но хората реагират на ниската цена, незнаейки, че качеството, всъщност, е по-ниско и тази цена се постига, заради по-ниското качество, а не заради това, че търговецът е много добричък“, каза още той.

Николов отбеляза, че решението на служебния кабинет за временна забрана на вноса на украинско зърно е нещо повече от популистко решение.

„То е по-скоро в услуга на конкретни сектори, производители, в случая производителите на зърно, на които не им харесва конкуренцията. Очевидно, че на никой производител не му харесва конкуренцията, но за потребителите няма по-добро от конкуренцията, а и за всички нас“, категоричен е той.

Изпълнителният директор на „Активни потребители“ съобщи, че на проблема с цените трябва да се гледа дългосрочно и постоянно да си задаваме въпроса защо България произвежда все по-малко и по-малко храни, при положение, че има страхотни климатични дадености. Именно там, смята той, трябва да си фокусираме вниманието – как да направим така, че България да произвежда повече, което и ще намали цените на храните.

Въпреки, че според него е много дълга темата за това какво трябва да се направи, за да произвежда България повече, Николов каза:

„Ако бях министър на земеделието, това щеше да ми е задачата – да формулирам политики. Наистина не е наша работа. Аз много неща мога да кажа, но не съм аз този, който трябва да върши работата на министерството. Просто само ще маркирам: като започнете от сбърканите субсидии в България от липсата на всякаква предвидимост, както стана с примера с цените за поливането преди един месец, когато изведнъж държавното предприятие обяви 300% увеличение на цената, значи правителството гони спекуланти в супермаркетите и по пазарите, в същото време то самото произвежда огромна инфлация в ущърб на производителите като обявява цени за поливане с 300% нагоре изведнъж. Вие ако сте производител в такава среда, как ще се развивате, няма ли да си помислите да зарежете всичко и да си ходите?“

По отношение на искането на Министерството на земеделието, което беше подкрепено от служебното правителство, за изравняване на субсидиите в Европейския съюз (ЕС), изпълнителният директор на „Активни потребители“ коментира, че това ще бъде добре дошло и ще помогне, но преди това вътрешното разпределение трябва да стане по-справедливо.

„Защото ние много добре знаем, че през годините начинът на разпределение на субсидиите стимулира развитието на техническите култури – зърно, царевица, слънчоглед и т.н., но в същото време зеленчуците и плодовете са недосубсидирани, животновъдството също и оттам имате по-малко и по-малко производство“, обясни той и посочи, че ние можем сами да си решим задачата, ако разпределянето на субсидиите става не на декар, а на друг принцип, който е по-справедлив.

Николов обясни, че трябва да има обществено мнение, което да е настроено в правилната посока.

„В момента 80% от хората смятат, че цените се дължат на спекула и съответно искат някой да каже, със закон да отреже цените, нещо да направи мигновено и от вторник вече да имаме някакви щастливи цени. Не става така. Ние трябва да разберем, че за да имаме цени, трябва да имаме производство и конкуренция на пазара. Докато ние не го осъзнаваме това нещо като граждани и като общество, какъвто и да е форматът или названието на правителството, това няма да ни помогне особено“, заключи той.

Анкети