Парите
БТПП е против фиксирането на МРЗ на минимум 50% от средната работна заплата
Financial Tribune
Българска търговско-промишлена палата възрази срещу предложението на БСП за определяне на минималната работна заплата за следващата календарна година като съотношение не по-малко от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. За БТПП, в ситуация на политическа непредвидимост и нестабилност, а именно без трайно и редовно правителство е недопустимо да се вземат дълготрайни решения, които имат дългосрочен ефект както върху финансите на държавата, така и върху състоянието на бизнеса и равнопоставеността на служителите.
Палатата апелира за формирането на механизъм, съответстващ на Конвенция 131 на Международната организация на труда, ратифицирана още през 2018г., като страната ни е в неизпълнение на Конвенцията, от тогава до сега. БТПП, през годините, винаги е била против административното определяне на минималната работна заплата. Този подход не отразява икономическото състояние на страната и не винаги е функция на производителността на труда и реалното състояние на компаниите и регионите в страната, а в някои случаи служи и за политически цели.
Според ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз [1]
(21) Минималните работни заплати се считат за адекватни, ако са справедливи спрямо разпределението на заплатите в страната и ако осигуряват достоен стандарт на живот. Адекватността на законоустановените минимални работни заплати се определя с оглед на социално-икономическите условия в страната, включително нарастването на заетостта, конкурентоспособността и регионалните и секторните промени. Тяхната адекватност следва да се оценява най-малкото от гледна точка на покупателната им способност, промените в производителността и връзката им с равнищата на брутното възнаграждение, разпределението и растежа. Използването на показатели, които обикновено се използват на международно равнище, например 60 % от брутната медианна работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, може да спомогне за насочването на оценката на адекватността на минималната работна заплата спрямо брутното равнище на заплатите.
БТПП обръща внимание, че заложените в Директивата процентни съотношения са препоръчителни, а не задължителни, и трябва да отразяват състоянието на регионите, социално-икономическите условия, секторните промени и други. В тази връзка, чрез предложения законопроект ще се създадат сериозни диспропорции в съотношението на Минималната работна заплата и Средната работна заплата. Палатата напомня, че СРЗ за последните 12 месеца е в размер на 1672 лв., а от началото на годината до м. септември вкл. е в размер на 1693 лв. В същото време обаче СРЗ по области драстично изостават от СРЗ за страната. Основната причина за това е значително по-високото заплащане в София –град и областните центрове с развит ИКТ сектор и индустрия. При така предложения Законопроект за определяне на минималната работна заплата се създава неравнопоставеност и дисбаланс, при които минималната работна заплата ще бъде над 70% от СРЗ в дадени области. Такива най-показателни са примерите с Кюстендил, Благоевград, Хасково, Видин и Смолян. Още по-драстични примери могат да бъдат дадени и на ниво община.
В 27 от 28 области предложената МРЗ ще бъде над 50% от СРЗ за последните 12 месеца, в 21 от 28 области МРЗ ще бъде над 60% от СРЗ, а в 5 области МРЗ ще бъде над 70% от СРЗ за последните 12 месеца. Тези дисбаланси ще имат негативен ефект върху районите, ще създадат възможности, а за някои принудително преминаване към сивата част на икономиката, както и още по-дълбоки регионални различия. На последно място, но не и по важност, квалифицираните кадри ще получават възнаграждение много близко до минималното такова, което ще създаде и проблеми в демографски аспект, а именно – миграция на населението към центрове с по-високи доходи и трудно задържане на кадри и специалисти, което ще създаде сериозно текучество в предприятията.
