БТПП и Столична община засилват сътрудничеството си в полза на икономиката на града

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Столичната община ще активизират партньорството си в полза на икономиката на града, фирмите и гражданите. Съгласие за това е постигнато на среща на ръководствата на палатата и на общината, съобщиха от БТПП.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов е очертал следните сфери за бъдещо партньорство: управлението на отпадъците, използването на минералните води в София; поддръжката на къщата-музей на Иван Грозев, първия председател на Търговската камара и кмет на София, в Карлово. По темата за обществените поръчки е постигнато съгласие, че няма пречка да се търси най-ниската цена, но параметрите на поръчката трябва да са детайлно разписани, поставени  на строг и независим контрол и разплатени едва след констатирано съответствие с изискванията.

На срещата се проведе дискусия за контрола на велоалеите от общинската полиция, организирането на извозването на едрогабаритни отпадъци и въвеждането на най-добрите световни практики за управление на отпадъците, осигуряването на места за паркиране, модернизацията на жп транспорт в столицата и връзката му с летището, както и задълбочаването на доброто сътрудничество на Съвета по инвестиции към БТПП със Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции и Общинския гаранционен фонд с оглед популяризирането на София като регионален инвестиционен хъб.

Бе постигната договореност всички въпроси и предложения да се изпратят в писмен вид до Столичната община за по-нататъшно взаимно разглеждане и разрешаване.

Цветан Симeонов подчерта на срещата, че БТПП винаги е била коректен партньор на Столичната община, независимо от политическата обстановка в страната. Бе изтъкнато, че ангажираността на БТПП с въпросите на Столичната община е поради решението Палатата да обслужва фирмите от София-град и София-област. Симеонов акцентира върху значението на София за икономиката на страната ни, тъй като тук се произвежда почти 50 на сто от БВП, като безработицата е едва 2 на сто.

В изложението си Йорданка Фандъкова изрази задоволството си от настоящата среща на живо след 2 години пандемия, като очерта БТПП като много важен партньор, коректив и консултант в дейността на Столичната община. Тя представи накратко екипа си и очерта София като най-бърз развиващия се град в България, който излиза бързо от кризите, благодарение на потенциала си и най-вече на непрекъснато разрастващия се бизнес. В столичния град нещата са балансирани, населението бързо нараства, като в него идват предимно млади хора, намиращи добра работа с добри доходи. Докато преди години водеща е била инфраструктурата, сега на първо място излизат хората, талантите, инвеститорите, като вниманието е насочено към образованието, дуалното обучение, както и създаването на нови модели, пилотни проекти.

Амбициозната задача за София е въвеждането на електронно обслужване на населението, като през последните години са въведени 16 нови електронни услуги, което говори, че дигитализацията работи директно с администрацията.

От 2016 г. София има Стратегия за интелигентна специализация, осъществявана чрез Експертен съвет за наука и Експертен съвет по бизнес, в който участие взема и БТПП. Прави се анализ на средата и на потенциалната инфраструктура, както и на комуналните възможности. През последните 24 години ръстът на приходите е над 7 млрд. лева, което позволи на столицата да премине през ковид кризата и общинският бюджет да покрие всички необходими разходи. Аутсорсинг секторът на столицата създава около 5,6 на сто от БВП, като едновременно с това се развива и културно-творческата индустрия на столичния град.

Бяха очертани основните задачи пред столичната администрация: да осигури политическа стабилност в нестабилната политическа обстановка и да получи потвърждение на кредитния рейтинг на столицата. За да се стимулира администрацията да постига по-голяма финансова дисциплина, БТПП смята, че е добре част от събраните данъци от всяка община да остават в местния бюджет, вместо всичко да се събира в бюджета и тогава да се правят отчисления. Тогава размерът на тези суми ще отразява активността и състоянието на местната икономика, а не да се разпределят по усмотрение на управляващите по нечии политически мотиви.

В тази връзка Фандъкова призова БТПП да подкрепи Столичната община в усилията за модернизация на градския транспорт и дигитализация на сектора за опазване на околната среда и качеството на въздуха в София. Тя сподели, че с повишаване цените на горивата се предлага и повишаване на цените на билетите за градския транспорт, но според нея това не е ефективно и засега не се предвижда като мярка.

Екипът на Палатата постави редица въпроси, изразяващи мнението и интересите на бизнеса. Зам.- председателят на БТПП Тодор Табаков засегна финансовото състояние на столицата, като подчерта, че София се дистанцира от безразборното харчене и ще влезе в по-добра позиция в сравнение с други градове. Бе зададен въпрос за възможността на столичния бюджет да покрива падежите на стари заеми., както и въпроси за стари, рушащи се сгради, за поддръжка на общи части и за предприемащи се мерки за подобрена инфраструктура. Бе приведен пример на добра практика за поддържане на сградите на австрийската столица.

Георги Георгиев, председател на СОС, се спря на работата на "Топлофикация - София", където се работи на регулиран пазар, цените на газа са силно регулирани, тъй като понастоящем няма дружество, което да издържи на тези разлики. Той изтъкна ролята на публично-частното партньорство при изграждане на паркинги, спортни зали и др.

Председателят на БТПП увери участниците в срещата, че по отношение на законодателните мерки могат да разчитат на подкрепата на БТПП, а по темата за градския транспорт би могъл да се ползва швейцарският опит, където гостите в хотелите заплащат по няколко франка на ден, получават безплатна карта за цялата мрежа за срока на престоя, а сумите се предоставят за развитието на транспорта. 

Цветан Симеонов подчерта ролята на дигитализацията, като приведе пример, че БТПП е била 11-та палата в света, акредитирана за водене на електронен регистър, като понастоящем палатите са вече над 700. Палатата би приветствала всяко едно административно облекчение за бизнеса, привеждайки за пример инсталирането на фотоволтаици за собствени нужди, където не би трябвало да се изисква разрешение за строеж.