Парите
Дългът на Франция набъбна до 112% от БВП
Financial Tribune
Заемът на Франция в размер на 68,9 млрд. евро през второто тримесечие на 2024 г. увеличи дълговете на страната, което засили опасенията относно бюджетния ѝ контрол, съобщи „Евронюз“.
Публичният дълг на Франция набъбна между април и юни до 112% от БВП, според последните данни, публикувани от френската статистическа служба INSEE.
„В края на второто тримесечие на 2024 г. маастрихтският дълг (държавният дълг) достигна 3 228,4 млрд. евро; той се увеличи с 68,9 млрд. евро, след прибавянето на 58,2 млрд. евро през предходното тримесечие“, заявиха от INSEE.
Увеличението на брутния държавен дълг се дължи главно на държавата, докато публичният дълг на други централни правителствени органи намаля, главно поради намалението с 4,5 млрд. евро на дълга на националната държавна железопътна компания SNCF Réseau във Франция.
Дългът на социалноосигурителните фондове продължи да нараства, а този на местните власти остана стабилен, според INSEE.
Данните идват на фона на нарастващата загриженост за това дали новото френско правителство ще намери начин да запълни огромната дупка в бюджета и да представи дългосрочни решения за коригиране на нарастващия дълг. Очаква публичният дефицит да надхвърли 6% от БВП през тази година, както и да представи дългосрочни решения за коригиране на нарастващия дълг.
За 20 години френският публичен дълг е нараснал с над 2000 милиарда евро.
Сегашните 112% са почти два пъти повече от изискванията на Договора от Маастрихт (държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП).
Въпреки това дългът на Франция е изправен на косъм, той не е най-високият в ЕС - в края на първото тримесечие на 2024 г. Гърция отчита 159,8% от своя БВП, Италия - 137,7%, а Франция е на трето място със 110,8%, следвана плътно от Испания и Белгия.
Най-нисък дълг е отчетен в България (22,6%), Естония (23,6%) и Люксембург (27,2%).
Новото правителство на малцинството на министър-председателя Мишел Барние ще представи бюджета за 2025 г. през следващата седмица.
Очаква се бюджетът да доведе до съкращаване на разходите и повишаване на данъците за богатите физически лица и големите корпорации.
Новото правителство е изправено пред парламент, разделен на три части, в който левият алианс и крайнодесният Национален сбор могат да обединят усилията си и да гласуват против новия кабинет, оставяйки след себе си повече несигурност.
Поради това скептицизмът на инвеститорите нараства, въпреки че Франция е втората по големина икономика в ЕС.
Една от водещите рейтингови агенции, Standard & Poor's, понижи кредитния рейтинг на Франция в края на май 2024 г. Това беше първото понижаване на рейтинга на Франция от 2013 г. насам.
