Парите
Финансист: Ликвидаторът оскъпява дълговете в проектозакона за личния фалит
Законопроектът не е безсмислен, но неговият икономически ефект ще бъде нулев, коментира Васил Кендов
Financial Tribune
„Съдии, адвокати, различни съсловия критикуваха Закона за личния фалит, защото беше приравнен режимът за търговската несъстоятелност към физическите лица. За хората методиката трябва да бъде по-опростена, да бъде адаптирана към тях”. Това заяви адвокат Деян Драгиев по NOVA NEWS.
Според записаното, шест месеца човекът не трябва да изпълнява задълженията си на стойност от поне 10 работни заплати. За физическото лице много лесно могат да се фалшифицират документи и остава въпросът дали човекът е добросъвестен, смята юристът.
По думите на финансиста Васил Кендов, този закон не се прави набързо, той е част от тези 22 закона, вписани в Плана за устойчивост и развитие. „Най-проблемно е въвеждане на нова фигура – ликвидатора във взаимоотношенията между кредитора и длъжника. Предложеният проектозакон е превеждан от англосаксонската система – ние въвеждаме нова фигура, ликвидаторът между клиента и длъжника, което оскъпява кредита”, обясни финансистът.
Ако трябва да направи ликвидация на съдебно имущество, ние имаме частни съдебни изпълнители. Защо ни е въвеждане на нов орган? Разходите за този ликвидатор са още повече – как очакваме длъжникът да се издължи, ако увеличаваме двойно дълга, запита той.
„Според носителите на закона целта е да се прекрати състоянието на свръхзадлъжнялост на длъжниците. Целта трябва да бъде тези хора да могат да работят нормално, да плащат данъци и да се развиват нормално. В самия закон крайъгълен камък е каква е целта. Ако целта е да си оправим икономиката, така че едно лице да може да влезе максимално бързо, това е едно. На практика целта на този закон е друга. Той е приложим за много малък процент от хората. Нещата препращат към търговска несъстоятелност. Адвокати, лекари, застрахователи, еднолични търговци започваме да ги третираме като фирми, но те не са фирми”, заяви Кендов.
Законопроектът не е безсмислен, но по начина, по който се очаква да се гласува, неговият икономически ефект ще бъде приравнен към нулата. Няма стикованост между екипите, които правят приложенията, обясни финансистът.
Според адв. Драгиев в момента само длъжникът може да поиска да бъде обявен в нестоятелност, а е добре и кредиторите да могат да го поискат.
„Не е лошо и държавен орган да поиска обявяването в несъстоятелност. Целта е длъжникът да може да излезе и да започне наново. Сега част от задълженията му могат да бъдат погасени. Задълженията, които не се погасяват, са по ипотечни кредити, по непозволено увреждане – ако длъжникът е причинил катастрофа – те не се погасяват в рамките на това производство. Остават хора, които имат задължения към доставчиците на услуги – ток, парно или са с дългове към фирми за бързи кредити. Човекът с ипотечен кредит и не може да го връща дълго време, явно е че няма да попада в тази ситуация и ще попада дълго в някакво производство”, допълни Деян Драгиев и припомни 10-годишната давност на задълженията.
Според Кендов в нашата държава няма по-защитени от кредиторите.
