Гълъб Донев: Последиците от натрупаните фискални дисбаланси се пренасят и върху бюджетите за следващите години

Последиците от натрупаните фискални дисбаланси се пренасят и върху бюджетите за следващите години. 
Това заяви вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предава БГНЕС. 
„Предстои да обсъдим въпроси с пряко значение за гражданите, работещите, работодателите и устойчивостта на публичните финанси – това са проектите на закони за изменение и допълнение на данъчните закони, както и Проекта на постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2027 г.“, съобщи Донев. 
Той отбеляза, че темите в дневния ред са различни по своя характер, но ги обединява един съществен въпрос – как да съчетаваме обществените потребности, икономическото развитие и социалната справедливост с финансовите възможности на държавата. 
„Данъчната политика не е само въпрос на приходи, тя е инструмент, чрез който държавата може да подкрепя семействата и децата, да насърчава отговорно поведение, да защитава общественото здраве и да осигурява по-справедливо разпределение на финансовата тежест“, добави министърът на финансите и подчерта, че е важно при обсъждането на предлаганите промени в данъчните закони да се разгледа не само бюджетният ефект, но и целите, които преследват като положителен ефект за обществото и икономиката. 
По думите му същевременно с това са длъжни да подходят отговорно към състоянието на публичните финанси. „В процедура по свръхдефицит сме. От данните, публикувани от Евростат, стана ясно, че реалният бюджетен дефицит за 2025 г. е в размер на 4% от брутния вътрешен продукт (БВП). Скритият дефицит, за който говорех през лятото, вече е ясен“, обърна внимание Донев и посочи, че последиците от натрупаните фискални дисбаланси се пренасят и върху бюджетите за следващите години. 

Вицепремиерът и финансов министър обясни, че когато реалното състояние на публичните финанси се различава от предварителните оценки, последствията не се ограничават до една конкретна година, а се отразяват върху планирането и изпълнението на следващите бюджети. „Затова днес се налага реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина, за да възстановим устойчивостта на публичните финанси. Решенията, които предлагаме днес, трябват разумния и възможен баланс между финансовата устойчивост и социалната отговорност“, каза още той. 
В тази връзка Донев предложи днешното заседание на НСТС да премине при дневен ред, свързан с промени в законите за данъка върху доходите на физическите лица; Закона за корпоративното подоходно облагане; Закона за данък върху добавената стойност; Закона за местните данъци и такси; Закона за акцизите и данъчните складове; Закона за счетоводството; Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта; Закона за хазарта. Също така на заседанието да бъде разгледан проект на постановление на Министерски съвет на определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2027 г., внесен от министъра на труда и социалната политика. 
„За мен е важно да уточним дали можем да бъдем по-ефективни в днешното заседание, затова предложението ми е всички данъчни закони да ги гледаме като едно, в една точка, да не се въртим 8 пъти. Всъщност, който вземе думата – да говори по 8-те закона, за да бъдем по-оперативни“, предложи президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. 
Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов определи предложението като разумно. „Подкрепяме да се раздели на две части. Дневният ред да бъде в две точки – едната за данъчните закони, другата за размера на минималната работна заплата. Свързани са данъчните закони, темата е една и нашите изказвания ще бъдат по-фокусирани“, добави той. 
Главният икономист на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“) Атанас Кацарчев от своя страна отбеляза, че не са две точки, а три – данъчни закони, счетоводство и одит и постановлението за минималната работна заплата. Той настоя да се гледат като три точки, „защото иначе ще стане голяма каша за всички, които слушат“. 
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара (БСК) пък каза: „Доколкото на Комисията по бюджетна политика на НСТС по-скоро всички организации изразихме еднакви становища по двата счетоводни закона, не виждам особен смисъл да има трети кръг на изказвания за тях специално, можем спокойно да ги сложим заедно с данъчните.“ 
Участие в заседанието ще вземат заместник-министърът на финансите Людмила Петкова и заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска.