КНСБ настоява за 850 лв. МРЗ и увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор

КНСБ настоява за минимална заплата от 850 лв. и 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор от 1 юли. От синдиката изчисляват, че натрупаната инфлация за последните 2 години е над 28%. Затова искат още в Бюджет 2023 да бъдат заделени 248 млн. лв. за компенсиране на инфлацията в министерствата.

Сред другите искания са 524 млн. лв. за поддържане на средната заплата за педагогическите специалисти на 125% от средната работна заплата за страната, съгласно сключения Колективен трудов договор.

За ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 1 юли т.г. настоява КНСБ. Според синдиката целта е компенсиране на прогнозираната инфлация до края на настоящата календарна година.

„Съветът по икономически и фискални въпроси към ЕС за първи път разгледа промяна на Маастрихтските правила – 60% дълг спрямо БВП, 3% дефицит. Предлага се задлъжнелите държави да имат възможността плавно в порядъка на няколко години да намалят отношението на дълга към БВП. България трябва да поиска преразглеждане на 3% дефицит, неговото увеличение не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни“, коментира още председателят на КНСБ Пламен Димитров.

„България е важно да заеме позиция в това преразглеждане, защото навременна фискална свобода за страните, които са били достатъчно дисциплинирани като България, трябва също да им се дадат възможности за гъвкавост. Ако на някои ще им се позволяват по-бавно да намаляват своите дългове към БВП, то тези, които са отличници, като България и Естония, които имат далеч под 60% дълг, то да имат възможност за преразглеждане на 3% дефицит“, поиска Димитров.

„На теория връзката между дефицита и конвергенцията е отрицателна, но реалността е друга – дори над 3% дефицит би ни позволило по-бързо конвергиране за растеж на икономиката с поне 5%, защото 3% дефицит осигурява дългосрочно конвергиране кьм размер на дълга спрямо БВП от 60% при номиналния растеж на икономиката от 5%. Намираме се в условия на висока инфлация, която осигурява значителен ръст на БВП по текущи цени в номинално изражение далеч над тези 5%. За сравнение, БВП за 2022 г. се очаква да бъде минимум 165 млрд. лв. спрямо 139 млрд. лв. година по-рано, което е номинален ръст от 15,7% или над 26 млрд. лв. В този смисъл, ако една или дори няколко години, по изключение, не се спазят тези 3% дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни“, каза още председателят на КНСБ.

„Германия е на 35 000 евро реален БВП на глава от населението, шест пъти повече от България, тоест ако сега не променяме нищо ще ни трябват 50 години, за да я догоним. Средно за ЕС страните имат 70% дълг спрямо БВП, ние от 16,17% през 2012 г. стигаме до 26% през 2015 г, но през 2022 г. България има държавен дълг 22,4%, тоест много под средните за Маастрихт. Ние теглим милиарди и да си финансираме дефицитите, но произвеждаме повече – виждате, че БВП-то на България расте. Средният дефицит към дълга за България (2012-2021) е малко над 1%. Планираните фискални дефицити в еврозоната през 2023 г. за 11 държави са с дефицит от над 3%, тоест и те няма да могат да покрият 3% дефицит“, подчерта още Димитров.

Любослав Костов, експерт в КНСБ, уточни, че дефицитът оказва положително влияние върху растежа на БВП.

„80% от развитите държави са на дефицит. Франция е спазила само две години нужния критерии за 3% бюджетен дефицит. Маастрихтските критерии са остарели и те трябва да бъдат преразгледани“, каза още Костов.