Парите
МФ прогнозира КФП на дефицит, разходите за компесации и пенсии растат
Financial Tribune
Финансовото министерство очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на месечна база за ноември да бъде дефицит в размер на 610 млн. С натрупване за изминалите единадесет месеца на годината дефицитът по КФП се очаква да бъде в размер на около 605 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП).
От ведомството посочват, че през ноември по-голяма част от постъпленията идват от приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през 2022 година. Сумата по това направление е 1,3 млрд. лв., което съответно се отразява положително на приходите по бюджета за месеца.
„Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръх компенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби. В резултат на въведените данъчни мерки за прилагане на намалена и нулева ставка на ДДС за доставките на определени стоки и услуги, както и на изпреварващия ръст на ДДС за възстановяване, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за 2022 г. От друга страна, ръстът на разходите изпреварва ръста на приходите, основно поради по-високи разходи за субсидии, социални плащания, капиталови разходи и други. Поради тази причина за ноември се очаква превишение на разходите над приходите и дефицит по КФП на месечна база“, посочват от финансовото министерство.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 г. се очаква да бъдат в размер на 56 352 млн. лв. и нарастват с 8 573 млн. лв. (17,9 %) спрямо отчетените за същия период на 2021 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо ноември 2021 г. с 5 430 млн. лв., неданъчните - с 3 668 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 525 млн. лева.
Следва да се отбележи, че от месец юли по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ постъпват вноски от публичните предприятия от сектор „Енергетика“ в изпълнение на параграф 24 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които се използват за покриване на разходите по чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Поради тази причина в частта на неданъчните приходи се отчита ръст, тъй като такива вноски не са постъпвали през 2021 година. Аналогично в частта на разходите за субсидии по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се извършва изплащане на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия извън регулирания пазар по параграф 23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., което също следва да се има предвид при съпоставката на разходите със същия период на предходната година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 г. са в размер на 56 957 млн. лв. (86,4 % от годишния разчет). За сравнение, разходите по КФП към ноември 2021 г. бяха в размер на 47 141 млн. лева.
Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътно-строителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към ноември 2021 г.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 678 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
