Парите
Никола Стоянов: Правителството обмисля режим за ограничаване на търговската надценка до 20-25%
Масово установяваме надценки от по 80-90%” при храните , коментира служебният министър на икономиката
Financial Tribune
„Целта ни е цените на храните да паднат с 20-30%, но обещание и цел са две различни неща“, коментира пред Нова тв служебният министър на икономиката Никола Стоянов.
„Надценките от 100%, които открихме при проверките на цените, не са изключения. Масово попадаме на случаи на надценка от 80-90 и нагоре процента предимно при хранителните стоки. При млечните продукти примерите за такива високи надценки са много. Не е проблем да е само един пример. Проблемът при цените и надценките е, че е много масово", възмутен е министърът.
Той съобщи, че в момента обсъждат с експерти каква надценка да се обяви за нелоялна конкуренция. По думите на Стоянов, служебният кабинет работи върху идеята, ако търговец иска да сложи надценка, по-висока от 25% върху дадена стока, да информира КЗК. Процентът все още се обсъжда, но това би ограничило нелоялните търговски практики, уточни още министърът.
„Коментираме да е 20 или 25%“, посочи Стоянов.
През следващите дни в министерството ще бъдат поканени представители на КЗК, за да се обсъди дали няма и картел в този сектор.
„Това е органът, който може да провери, тъй като имаме съмнения за това“, съобщи служебният министър на икономиката. Той коментира и проверките, които държавата прави по отношение цените на хранителните стоки у нас.
„Никой не може да обясни защо цените се качват толкова много. Всеки сочи другия с пръст. Цените се повишават, защото маржовете много се качват“, изтъкна Стоянов. Министърът е скептичен, че в тази конкурентна среда, ако се намали ДДС-то ще паднат и цените.
„Ясно е какво повиши инфлацията през миналата година. Освен тези фактори доходите бяха повишени няколко пъти и хората продължеха да пазаруват. Доходите трябва да се вдигат, но е тънък момента колко бързо. Миналата година това стана много рязко и това повиши инфлацията“, допълни още министърът.
„Освен войната и енергийната криза, повишаването на доходите също е спомогнало за високите нива на инфлацията у нас през изминалата година“, заяви още Стоянов.
„Моментът е много тънък. Разбира се, че доходите в такава трябва да се вдигат. Въпросът е с колко, колко бързо, как е спрямо останалите мерки, които са за компенсиране на високите цени. Смятам, че миналата година беше прекалено е не се случиха нещата както трябва. Това доведе до по-високата инфлация в България спрямо Европейския съюз”, допълни още той.
