Парите
Потребителските цени в еврозоната са се повишили през август повече от очакваното
Financial Tribune
Потребителските цени в паричния съюз са се повишили през август повече, отколкото икономистите са очаквали. Въпреки това инфлацията е само малко над целта на ЕЦБ, коментира „Ханделсблат“.
Ценовият натиск в еврозоната леко се увеличава. По данни на европейската статистическа служба Евростат през август инфлацията в паричния съюз е била 2,1% в сравнение със същия месец на миналата година.
Анкетираните икономисти предварително бяха прогнозирали инфлация от 2%.
С това инфлацията се отдалечава минимално от целта от 2%, към която се стреми Европейската централна банка (ЕЦБ) с паричната си политика. Инфлацията беше на това ниво през юли и юни.
Лихвеният процент по депозитите, който е от значение за капиталовите пазари и чрез който ЕЦБ управлява в значителна степен паричната си политика, е 2 % – през септември 2023 г. той беше два пъти по-висок.
След седем поредни понижения на лихвените проценти, на заседанието си през юли централната банка временно преустанови цикъла на облекчаване и остави основните лихвени проценти без промяна. Инвеститорите очакват, че на предстоящото заседание на ЕЦБ на 11 септември, оглавявана от Кристин Лагард, също няма да се промени нивото на лихвените проценти.
Леко повишените данни за цените подкрепят тези очаквания. Йорг Кремер, главен икономист в „Комерцбанк“, подчертава, че инфлацията е спаднала от началото на годината, ако се изключат силно колебаещите се цени на хранителните продукти и енергията. Основната инфлация, при която тези позиции не се вземат предвид, през август е била 2.3 процента. „Тя обаче все още е малко над целта на ЕЦБ от 2%. Това говори против по-нататъшни понижения на лихвите от страна на ЕЦБ“, казва Кремер.
Също и в рамките на Управителния съвет на ЕЦБ се застъпват за пауза в лихвите през септември. Изабел Шнабел, която се счита за представителка на по-рестриктивна парична политика, заяви, че „в настоящата ситуация няма основание за по-нататъшно понижение на лихвите“. Тя предупреди, че митата на американския президент Доналд Тръмп „в крайна сметка ще се окажат инфлационни“.
Въпреки това има и разминаващи се мнения. Кристоф Свонке, икономически анализатор в DZ Bank, не вижда край на пониженията на лихвите. „Поради слабата конюнктура и отслабващия натиск върху заплатите, инфлацията в паричния съюз вероятно няма да продължи да нараства в краткосрочен план“, преценява той. Освен това анализаторът посочва ниската цена на петрола и сравнително силно евро спрямо долара, което води до тенденция към понижаване на цените на вноса в еврозоната. От това той заключава: „Поради това местната инфлация вероятно временно ще спадне дори под границата от два процента. Това би могло да подтикне ЕЦБ да понижи лихвите още повече.“ Свонке обаче не очаква промяна на лихвените проценти през септември.
Различни изчисления
Миналия петък бяха обявени предварителните данни за инфлацията в Германия за август. Според германските изчисления тя е била 2.2 % в сравнение с 2 % през юли, а според европейските изчисления – 2.1 % в сравнение с 1.8 % през юли.
За разлика от европейските, германските включват и разходите за жилище в собственост. Освен това, при европейските кошницата със стоки се коригира ежегодно, а оттам и по-често.
Инфлацията в еврозоната достигна най-ниската си точка от минус 0,3% в периода септември-декември 2020 г. Подтикната от недостига на стоки поради пандемията от Ковид-19, последвалото икономическо възстановяване и високите цени на суровините след нападението на Русия над Украйна, тя достигна връх от 10,6% през октомври 2022 г. и оттогава значително спадна, особено през 2023 г.
