Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. През 2021 г. е достигнато най-ниското ниво в дела на измамите при картовите плащания в Европа

Парите

През 2021 г. е достигнато най-ниското ниво в дела на измамите при картовите плащания в Европа

През 2021 г. е достигнато най-ниското ниво в дела на измамите при картовите плащания в Европа - Tribune.bg
Снимка:
© pixabay

През 2021 г. е достигнато най-ниското ниво в дела на измамите при картовите плащания в Европа, сочи доклад на ЕЦБ, каза Нина Стоянова, подуправител на БНБ при откриването на Финансов форум "Иновации", организиран от Асоциация Банка на годината.

Финансовият сектор в Европа и в България е една от сферите, в които иновациите се развиват най-бързо. Свидетели сме на изцяло дигитални банки, зони за самообслужване, внедряване на изкуствен интелект, все по-разнообразни платежни инструменти и технологии. Развитието на конкуренция, но и партньорството, между финтех сектора и банките, води до появата на множество нови, удобни и сигурни финансови и платежни продукти, каза Нина Стоянова

Политиките, провеждани от националните и европейски регулатори, доведоха до трайно и стабилно намаление на измамите при плащанията. Данните, публикувани неотдавна от Европейската централна банка (ЕЦБ), показват, че през 2021 г. е достигнато най-ниското ниво на дела на измамите при картовите плащания в Европа спрямо общата стойност на извършените картови плащания, откакто е започнало събирането на данни за тази статистика през 2008 г. – а именно по-малко от 0,03 на сто. По-конкретно, стойността на измамите при картовите плащания, инициирани от разстояние (т.е. чрез виртуални ПОС терминали), е намаляла с 12 на сто през 2021 г. спрямо 2020 г. в светлината на широкото внедряване на стандартите за задълбочено установяване на идентичността на платеца. Има и намалението при измамите с подправени карти на физически терминали (напр. под формата на използване на фалшифицирани платежни карти в магазини или на банкомати) - тук спадът е с  42 на сто през 2021 г. спрямо 2020 г, като масовото внедряване на чип и ПИН стандарти за сигурност почти е изкоренило подобен тип измами в Европа. 

Платежната инфраструктура в България претърпя значително развитие през последните няколко години, имащо за цел въвеждането на съвременни технологични решения и гарантиране сигурността на плащанията. Подготовката за въвеждане на еврото безспорно катализира и ускори този процес. Пазарните участници и Българската народна банка продължават интензивна работа по всички проекти, заложени в Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Дейностите се развиват в срок, като се очаква до края на 2023 г. платежната инфраструктура на страната да бъде готова за присъединяване към еврозоната.

До края на тази година ще бъде завършен проектът за пълна достижимост в рамките на Единната зона за плащания в евро (SEPA) при изпълнение на кредитните преводи в евро от/към страната. Продължава подготовка за изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро като продължение на вече въведените незабавни кредитни преводи в лева. С миграцията на бюджетните плащания към стандартите на SEPA, планирана за октомври 2023 г., завършва пълното привеждане на платежната инфраструктура в съответствие със SEPA стандартите. В резултат на това клиентите вече могат да се възползват от по-бързи и сигурни платежни операции.

Иновациите в сегмента на платежните услуги дават ясно видим резултат в статистическите данни, с които разполагаме. За поредна година се затвърждава тенденцията към увеличение в основните показатели при платежните услуги и най-вече при тези, предоставяни по електронен път. През 2022 г. е отбелязан ръст с около 25 процента в броя на извършените в страната безналични клиентски плащания спрямо предходната година. При броя на плащанията с карти, издадени в България, имаме ръст с близо  една трета спрямо 2021 г. Впечатляващ е и растежът при броя наредени плащания с електронни пари за 2022 г., който се е увеличил с повече от 40 на сто спрямо 2021 г.

Като бъдещ участник в еврозоната ние следим проекта за дигитално евро на Европейската централна банка, чиято проучвателната фаза приключва през октомври тази година, каза Стоянова. По думите й този проект добива все по-конкретни измерения и по всичко изглежда, че ще продължи да се развива. Създадени са работни групи, които да изработят правила (Rulebook), отнасящи се до схемата за дигитално евро, използването му като платежен инструмент, управлението на ликвидността и др. Работи се и по конкретно законодателно предложение на Европейската комисия за дигиталното евро, което може да се появи още през лятото на тази година. В него се очаква да бъде пояснен и възможният статус на дигиталното евро като законно платежно средство. С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат банките в съвременната икономика, се обмисля прилагане на лимит на средствата, които лицата ще могат да държат по сметка за дигитално евро при централната банка. Дигиталното евро има потенциал да създаде основа за интегрирани европейски решения за разплащане на дребно и трансграничен сетълмент, както и за множество допълнителни иновации – напр. токенизирани депозити, смарт договори, условни плащания и др., каза подуправителят на централната ни банка.

Друг важен елемент в глобален мащаб е развитието на криптоактивите и тяхната регулация. В средата на май тази година, Съветът на Европейския Съюз прие окончателно финалните текстове на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), като по този начин европейските институции разработиха и приеха мащабна и детайлна правна рамка за пазара на криптоактиви в Европа, като се има предвид, че в тази област опитите за регулация са все още малко. Едновременно с това бе приет и нов Регламент относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянето на определени криптоактиви, с което ще се постигне по-добра проследимост на преводите на криптоактиви и противодействие на изпирането на пари. Разпоредбите на MiCA относно криптоактивите от типа "стейбълкойн" ще започнат да се прилагат през юли 2024 г., а останалите разпоредби относно общите криптоактиви, които нямат стабилизационен механизъм на стойността си, и за доставчиците на услуги за криптоактиви – през януари 2025 г. 

На следващо място, очакваме реализация на мерките, предвидени в Стратегия на Евросистемата за плащанията на дребно, публикувана от ЕЦБ през 2021 г. Важен аспект тук е развитието на незабавните плащания в евро. Една от основните цели е да се насърчи създаването на европейски решения за плащане на дребно, които са сигурни и ефективни, а също и като отговор на нарастващите предизвикателства пред европейската независимост в областта на плащанията. Разпространението на незабавните плащания в Европа се очаква да продължи, както и създаването на инфраструктура за приемане на незабавни плащания, инициирани от клиентите чрез смартфон приложения на физически ПОС терминали при търговците. В тази връзка бе създадена т. нар. Европейска инициатива за плащания (European Payments Initiative, EPI), която има за цел разработване на платежни алтернативи в Европа, в това число чрез дигитален портфейл, базиран на незабавните плащания, посочи Нина Стоянова.

Скорост набира и прегледът на Втората директива за платежни услуги, като след повече от пет години действие на директивата през лятото на 2023 г. се очаква да бъде обявен пакет от нормативни актове за ревизия на PSD2. Този пакет се очаква да съдържа ревизирана директива за платежните услуги (т.е. PSD3) и предложение за нов регламент за платежните услуги. В допълнение ще се развива нова правна рамка за отворените финанси (open finance), която да надгради съществуващата в PSD2 уредба на отвореното банкиране, което показва добро развитие, в това число и в нашата страна. Целта на подобна нова уредба би била да позволи, при съгласие на клиента, негови данни, попадащи извън обхвата на PSD2, да бъдат споделяни и използвани повторно от доставчиците на финансови услуги за създаване на нови и подобрени

Анкети