Парите
Промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари бяха приети от НС
С разгорещен дебат депутатите приеха на първо четене промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари
С разгорещен дебат депутатите приеха на първо четене промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари.
В мотивите на вносителя - Министерски съвет е записано, че в законопроекта се залага ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление (това са напр. адвокати, счетоводители, данъчни съветници и други) и на адекватни процедури за тяхната проверка.
Със законопроекта се цели подобряване на ефективността и постигане на пълно съответствие на българското законодателство за превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както с изискванията на европейски директиви, така и със стандартите на FATF.
Едно от основните предложения е въвеждането на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление, чрез създаване на нарочен регистър. Предвижда се и отбелязване в Търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик, информира БТА.
Цвета Рангелова от „Възраждане“ обърна внимание, че на нотариуси, адвокати, счетоводители и брокери се вменяват задължения, присъщи на доносници - да „доносничат“ за своите клиенти, които срещат по служба, и да изпращат тази информация на съответните държавни органи.
„Нещо повече - ако не доносничим, ние ще бъде тежко санкционирани за това, че не сме доносничили за своите клиенти“, добави тя.
Рангелова отбеляза, че тези задължения противоречат, например на Закона за адвокатурата, в който има т.нар. адвокатска тайна между клиент и адвокат. Имаме съмнения за смисъла на този закон, поради което няма да го подкрепим, призоваваме и залата да направи същото, посочи депутатът от „Възраждане“.
Маноил Манев от ГЕРБ-СДС обясни, че измененията са свързани с мерките срещу финансирането на тероризма. Той посочи, че става въпрос не за доносничество по отношение на клиенти, а става въпрос за мерки, които да не позволят през скрити сметки, през неидентифицирани лица, да се финансират терористични организации и организации, занимаващи се с това да подпомагат лица, поставени под санкции.
„Когато при адвокат, счетоводител или финансов съветник дойде лице и попита: „Ще ми дадеш ли съвет сега как да пуснем пари на терористична организация?“, той не може да го приеме като чист клиент, защото това не е вече отношението адвокат и клиент, това е помощ за извършване на престъпление. Когато сте в процесуални отношения обаче, никой не отменя задълженията, които имате като юристи и като адвокати“, каза Манев.
„Тук става въпрос не за изпирането на пари толкова, колкото за сделките, свързани с финансиране на тероризма“, допълни той.
Мартин Димитров от ПП-ДБ напомни, че това е един от четирите критични закона за еврозоната, така че гласуването на първо четене е индикативно. „Сега ще се види кой кое е в това Народно събрание“, посочи той.
Ивайло Вълчев от „Има такъв народ“ заяви, че ще подкрепят законопроекта на първо четене с идеята, че текстовете ще бъдат прецизирани за второ гласуване.