Парите
Тристанният съвет не постигна съгласие за увеличението на МРЗ - работодателите са против
Financial Tribune
В Националния съвет за тристранно сътрудничество няма съгласие по размера на минималната работна заплата от следващата година, стана ясно от думите на вицепремиера Мария Габриел след извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
КНСБ и КТ „Подкрепа" подкрепят постановлението на МС минималната работна заплата да стане 933 лв. от 1 януари 2024 г., но работодателските организации са против предложения размер и настояват за изработване на нов механизъм за определяне на МРЗ, обясни вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел.
„Ние не подкрепяме проекта“, каза председателят на Управителния съвет на Асоциацията Васил Велев. Трайната позиция на АИКБ е, че минималните работни заплати трябва да се договарят и да са различни за различните икономически сектори.
„Имаме за цел да се повишават доходите, но въпросът е как това да се случи“, коментира Мария Минчева от Българска стопанска камера (БСК). Организацията също е против.
„Никога Българската търговско-промишлена палата (БТПП) няма да се съгласи с продължаването на практиката за административно определяне на минималната работна заплата“, каза Цветан Симеонов от БТПП.
НСТС обсъди и Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова обясни, че усъвършенстването на нормативната уредба регламентира работата от разстояние, като също така се осигурява усъвършенстване на националното законодателство с европейската директива за командироване на работници, като се осигурява възможността за гарантиране на трудовите възнаграждения, предвидени от подизпълнител.
„Изменението във връзка с работата от разстояние осигурява по-голяма гъвкавост и сигурност за работещите и работодателите, включително и по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време", отбеляза тя и посочи, че се регламентира и т.нар. право на изключване – правото на работника да не осъществява инициирана от работодателя комуникация по време на двудневната и междуседмичната си почивка.
При неплатени заплати работниците ще имат право да заведат иск срещу изпълнителя, на когото техният работодател е пряк подизпълнител. „По този начин се предоставя допълнителна закрила на работниците и се минимизират предпоставките за неизплащане на техните трудови възнаграждения в случаите не неуредени търговски взаимоотношения при веригите от подизпълнител", каза още социалният министър.
