Парите
Цар футбол: Най-богатите клубове са генерирали приходи от 12,4 млрд. евро за миналия сезон
Ръстът на приходите на водещите 20 клуба е с 11% на годишна база. Реал Мадрид отново задава темпото, превръщайки се в първия клуб, който за втора поредна година надхвърля границата от 1 милиард евро. Само от търговска дейност клубът е генерирал 594 милиона евро благодарение на засилените продажби на артикули и спонсорски договори
Financial Tribune
Най-богатите футболни клубове в света са реализирали рекордни приходи в размер на 12,4 милиарда евро през сезон 2024–2025 г. Този резултат подчертава решителен завой от зависимостта от вътрешните телевизионни договори към търговски растеж, монетизация на стадионите и глобално разширяване на марките, показва последното издание на Deloitte Football Money League.
Двадесет и деветото издание на годишния доклад отчита ръст на приходите на водещите 20 клуба с 11% на годишна база, като Реал Мадрид отново задава темпото, превръщайки се в първия клуб, който за втора поредна година надхвърля границата от 1 милиард евро. Само от търговска дейност клубът е генерирал 594 милиона евро благодарение на засилените продажби на артикули и спонсорски договори.
От Deloitte посочват, че данните отразяват „наистина зашеметяваща еволюция на приходите на футболните клубове“, които все по-успешно използват активи, далеч надхвърлящи резултатите на терена.
„Приходите от мачове (2,4 милиарда евро), телевизионни права (4,7 милиарда евро) и търговска дейност (5,3 милиарда евро) достигнаха рекордни нива, като търговските приходи за първи път надхвърлиха 5 милиарда евро“, се казва в анализа на Deloitte. Успехът се дължи на „подобрени резултати в търговията на дребно, нарастващи спонсорски приходи и използването на стадионите и прилежащите им зони извън дните на мачове“.
В цяла Европа клубовете трансформират стадионите си в целогодишни развлекателни центрове, като „пъбове на място, ресторанти, хотели и други услуги“ стават все по-разпространени.
Клубовете все по-ясно се позиционират като лайфстайл и развлекателни брандове, особено на пазари, където растежът на приходите от телевизионни права вече е достигнал плато.
Приходите от мачове са нараснали с 16% до 2,4 милиарда евро и за четвърта поредна година остават най-бързо растящият източник на доходи, подпомогнати от премиум билети и т.нар. Personal Seat Licences (PSL).
PSL представляват платено право за закупуване на конкретно място на стадиона за определен период от време, често с продължителност десетилетия, в допълнение към самия билет.
Приходите от телевизионни права, макар все още да формират 38% от общите постъпления, нарастват по-бавно и показват все по-голямо разминаване между елитните клубове и тези по-надолу в класацията.
Реал Мадрид води, Ливърпул е начело сред английските клубове
Реал Мадрид е генерирал близо 1,2 милиарда евро приходи, включително 594 милиона евро само от търговска дейност — сума, която „би била достатъчна, за да постави клуба сред първите десет в класацията на Money League дори без останалите източници на доход“.
Барселона се завърна на второто място за първи път от сезон 2019–2020 г., с приходи от 975 милиона евро, въпреки че продължава да играе извън своя дом — стадион Spotify Camp Nou.
Deloitte откроява 27-процентен ръст на приходите, отчасти благодарение на въвеждането на PSL във връзка с реконструкцията на стадиона — модел, който все по-често се разглежда и прилага в Европа.
Байерн Мюнхен се изкачи на трето място с приходи от 861 милиона евро, подпомогнати от увеличение на телевизионните приходи вследствие на разширения формат на Световното клубно първенство на ФИФА. Пари Сен Жермен остана четвърти с 837 милиона евро след спечелването на първата си титла в Шампионската лига.
Deloitte отбелязва успеха на ПСЖ в „използването на стойността на своята марка“, посочвайки партньорства като Air Jordan, които вплитат клуба в глобалната популярна култура. Ливърпул зае пето място и за първи път стана най-печелившият английски клуб с приходи от 836 милиона евро.
Според Deloitte това се дължи на 34-процентен ръст на приходите от телевизионни права след завръщането на клуба в Шампионската лига, както и на по-високи търговски приходи, свързани с използването на стадион „Анфийлд“ извън дните на мачове.
Манчестър Сити се смъкна до шесто място след лек спад на приходите, докато Манчестър Юнайтед падна до осмо място — най-ниската му позиция в историята на Money League — въпреки по-високите приходи от мачове и търговска дейност, тъй като по-слабите резултати на терена ограничиха телевизионните постъпления.
Лига 1 под натиск заради разпада на телевизионния модел
Франция е представена само с един клуб в топ 20 — Пари Сен Жермен, което подчертава нарастващите структурни предизвикателства пред Лига 1. Deloitte посочва, че новият вътрешен телевизионен договор за сезон 2024–2025 г. е с около 20% по-нисък от предходния, след продължителна процедура по търг.
Последвалият провал на споразумението с DAZN и стартирането на директната стрийминг платформа на Лига 1 за сезон 2025–2026 г. се очаква да окажат натиск върху приходите в краткосрочен и средносрочен план.
Макар Deloitte да отбелязва, че това ще „окаже негативно влияние върху приходите от телевизионни права на френските клубове“, компанията подчертава и че Лига 1 се е превърнала в „първата голяма европейска футболна лига, която възприема директен модел към потребителя“.
Женският футбол и следващата граница
Наред с класацията при мъжете, Deloitte публикува и отделен списък на 15-те женски клуба с най-високи приходи, което отразява ускоряващия се търговски интерес към женския футбол в Англия, Франция, Испания и Германия.
В перспектива Deloitte посочва, че нарастващите инвестиции в Саудитската професионална лига и Мейджър лийг сокър, особено около Интер Маями, могат скоро да поставят под въпрос европейската доминация. С наближаването на Световното първенство през 2026 г. анализът предполага, че клубовете от MLS могат да „отключат нов пазар на футболни фенове в Съединените щати“.
От сезон 2014–2015 г. насам приходите на клубовете в Money League нарастват със средногодишен комбиниран темп от 6%, без видими признаци на забавяне.
Deloitte обаче предупреждава, че дългосрочният растеж ще зависи от по-умни търговски стратегии, регулаторна стабилност и устойчиви формати на състезанията.
