Прогноза: Жегата в Европа може да струва на икономиките на ЕС 180 млрд. евро

Продължителните горещини, обхванали Европа това лято, са на път да заличат една година икономически растеж, сочи изследване на Triodos Bank.

Според анализа щетите от екстремните горещини и горските пожари ще достигнат общо 180 млрд. евро през 2026 г., което представлява около 1% от БВП. При очакван ръст на икономиката на ЕС от приблизително 1,1% тази година това би оставило блока близо до стагнация.

Банката проследява щетите по четири основни направления, три от които са количествено измерими като средни стойности за ЕС, съобщи „Евронюз“.

По-ниските добиви от селското стопанство и производството на млечни продукти, както и последващото поскъпване на храните, допринасят с около 0,15 процентни пункта.

Ограниченото производство на ядрена, водно- и топлоелектрическа енергия, по-ниската ефективност на слънчевите панели и по-високите цени на едро на електроенергията добавят между 0,12 и 0,15 процентни пункта, а нарушенията в железопътния, автомобилния и водния транспорт – още 0,15 процентни пункта.

Най-големият ефект, който е и най-труден за измерване, е свързан с производителността на труда.

Производството на един работник намалява, когато температурите надхвърлят приблизително 25–30°C. Най-сериозни са загубите при работещите на открито и при физически натоварващ труд. Офисната работа също страда, отчасти защото горещините влошават съня и когнитивните способности.

Международен анализ на Allianz, цитиран в изследването, оценява загубата на около 3% от производството на отработен час за всеки градус над 30°C, когато високите температури се задържат в продължение на дни.

Франция е най-тежко засегната

Резултатите не представляват класация на най-горещите държави. Triodos оценява всяка икономика според дела на производството в изложените на риск сектори, продължителността на пътуването до работното място, разпространението на климатиците и степента на адаптация към горещините, след което съпоставя тези фактори с броя на допълнителните горещи дни, отчетени тази година.

Франция е най-тежко засегната, като се очаква да загуби 1,4 процентни пункта от икономическия си растеж, което би било достатъчно да тласне икономиката ѝ към свиване от около 0,6% при и без това слаб старт на годината.

Нидерландия губи около 0,8 процентни пункта, което би оставило икономиката ѝ приблизително без ръст. Испания и Италия имат най-голям дял на изложената на горещините работна сила и най-много горещи дни, но десетилетията на адаптация ограничават въздействието.

Полша, където използването на климатици е по-слабо разпространено и адаптацията към горещините е ограничена, би била силно уязвима, но по-хладното лято означава, че икономиката ѝ все пак се очаква да нарасне с около 2,9%.

Разходи, които не влизат в данните за БВП

Човешката цена до голяма степен остава извън тези изчисления. Само по време на горещата вълна през юни във Франция, Германия, Испания и Италия са регистрирани приблизително 20 400 смъртни случая, свързани с горещините, а оценката на около 25 000 смъртни случая през лятото чрез загубените години живот предполага цена между 1,5 и 7 млрд. евро.

До миналата седмица горските пожари са изпепелили над 490 000 хектара в ЕС при средно 197 000 хектара за последните 20 години, според Европейската информационна система за горските пожари, като Франция е поставила рекорд.

Загубените екосистемни услуги от опожарените територии могат да добавят между 100 млн. и 4,6 млрд. евро.

Според изследването мерките за адаптация могат да намалят загубите на производителност с около 40%, но няма да ги елиминират. Авторите подчертават, че оценките им се основават на консервативни допускания.

Банката смята, че само адаптацията не е достатъчна и Европа се нуждае от по-решителни действия за намаляване на емисиите, посочвайки решението на Европейската комисия от 17 юли да смекчи траекторията на основната си схема за ценообразуване на въглеродните емисии като противоположен подход.