Анализи
Производители и преработватели: Таванът от 20% надценка за големите вериги е врата в полето
Нужно е да се въведе правило за лоялна конкуренция, заяви бившият министър на земеделието и месопреработвател Кирил Вътев
Financial Tribune
Нов проектозакон на Земеделското министерство, който цели да въведе ред по веригата от полето до рафта, предизвика остра реакция от страна на производители и преработватели. Макар да го определят като „добра основа“, в ефира на Нова тв представители на млечния, птицевъдния и овощарския сектор алармираха за сериозни пропуски.
Един от основните проблеми е дефиницията за „българска стока“. Проектът предвижда 50% от определени продукти в големите вериги да са български. Според производителите обаче това е не само недостатъчно, но и подвеждащо.
„Искаме не просто да е произведен в България, а да е от българска суровина“, заяви Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите. Той настоя квотата да е поне 80-90% и даде пример как потребителите са заблуждавани:
„Голям процент от това, което се продава като кашкавал, не е кашкавал, а полуфабрикат, внесен и просто разфасован тук. По регламент това се води българско“.
Ивайло Гълъбов от Съюза на птицевъдите допълни, че според европейския регламент нарязването и опаковането на испански хамон у нас го превръща в български продукт.
„Ние сме против това. Искаме българско пиле да означава бройлер, отгледан, заклан и пакетиран в България“, заяви той.
От своя страна Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите посочи, че за плодовете и зеленчуците 50% квота е нереалистична през цялата година.
„При измръзване на 90% от черешите, както се случи сега, не можем да осигурим и 30%. Това е форсмажор“, каза тя.
„Капанът” на надценките
Законът предвижда таван на търговската надценка от 20% за големите вериги. Формулировката обаче е притеснителна, казват специалистите. Според текста 20-те процента се начисляват „след добавянето на разходите по реализацията на продуктите“.
„Това е една врата в полето. Веригата може да си калкулира разходи за ток, заплати, наеми и логистика и чак тогава да сложи 20% отгоре. Така ограничението става безсмислено“, коментира Зоров.
Друг проблем е възможността за неравно третиране. Търговецът може да сложи 1% надценка на един доставчик и 19% на друг, изхвърляйки го от пазара. Решението, според бранша, е еднаква надценка за всички доставчици в рамките на една и съща стокова група.
Кой остава извън закона?
Най-скандалният, според участниците, текст е този, който изключва от обхвата на закона търговията на стокови борси, тържища и пазари на производители.
„Точно там, където оперират прекупвачите и се формира голяма част от пазара, законът няма да важи. Така са го написали“, заяви Милтенова. По думите ѝ това означава, че контролът върху цените на тези ключови места ще е нулев.
Извън регулацията остават и доставките за училища и социални домове, както и по-малките търговци с оборот под 20 милиона лева годишно.
Ивайло Гълъбов алармира, че новият закон ще наложи още по-голяма административна тежест върху бизнеса, който и без това е затрупан от ежедневни справки.
„Вместо да произвеждаме, ние ще пишем. А основният ни проблем е, че нямаме работници“, каза той и цитира своя колежка юрист:
„След като изчетох закона, мога да кажа, че остава да хвърляме кърпата и да приключваме“.
Трябва ли да има нови правила за цените на храните?
„Търговската спекула е поведението на всички по веригата. Държавата няма много права, за да се намесва, защото става дума за свободна конкуренция. Но трябва да се следи кой какво прави, за да няма картели и господстващо положение“, коментира от своя страна финансовият експерт Людмила Елкова в ефира на Нова Нюз.
„В България монополи и картели в търговията няма, но има сериозни олигополи“, каза бившият министър на земеделието и месопреработвател Кирил Вътев.
Той посочи, че месопреработвателите не са променили цените си, но те растат на пазара. По негови думи трябва да се определя не таван на надценки, а правило за лоялна конкуренция. Вътев каза още, че българските производители са на ръба на оцеляването.
Бившият земеделски министър каза, че има още два Закона, които са важни – за браншовите организации и за кооперирането.
Цветан Цеков, председател на браншова камера „Плодове и заленчуци“, е на мнение, че Законът за веригата на доставка на земеделските продукти и храни ще пази българските интересите на българските производители и на крайните потребители. По негови думи свободният пазара предопределя конкуренцията, в която ще оцелее най-силния. Той е на мнение, че трябва да бъдат създадени кооперативи.
