Парите
Работническа стачка може да вдигне цената на дюнерите в Германия
Financial Tribune
Германците са в паника заради дюнерите. Те се притесняват, че най-обичаната им улична храна – пикантният, сочен дюнер – който се продава на всеки ъгъл в Германия, може да поскъпне или, още по-лошо, страната да изпадне в национален недостиг на дюнери, съобщи „Евронюз“.
Макар на пръв поглед тези опасения да изглеждат преувеличени, те не са неоснователни. Работниците в една от най-големите фабрики за дюнери в Германия са въвлечени в ожесточена и продължителна борба с работодателя си за заплатите и условията на труд.
От седмици работниците във фабриката Birtat Meat World SE в югозападна Германия многократно спират производствената линия, като организират „предупредителни стачки” и изискват увеличение на заплатите с 375 евро на месец.
Техните настоящи заплати варират значително и не са оповестени. Съюзът на хранително-вкусовата промишленост, който ги представлява, твърди, че начините на плащане не са прозрачни и работниците получават значително различни заплати за една и съща работа.
Работниците също се опитват да сключат колективен трудов договор за всички служители с помощта на синдиката.
Много от работниците са имигранти от Турция, Румъния или България. Те прекарват дълги и тежки работни дни във фабриката, където температурите са близки до нулата, за да се запази свежестта на суровото месо.
На 6 август много работници отново напуснаха работните си места, развявайки знамена пред главния вход на фабриката, свирейки на барабани, подсвирквайки и викайки за по-високи заплати и синдикални договори.
Германските медии съобщават, че досега Birtat не е отстъпил пред нито едно от исканията.
Birtat, която се намира в Мур, на 30 километра северно от Щутгарт, произвежда шишчета за дюнер от повече от 30 години. Компанията посочва на своя уебсайт, че произвежда шишчета за кебап от мляно говеждо, телешко, пилешко или пуешко месо, които могат да тежат до 120 килограма.
Работниците нарязват месото, мариноват го и нанизват парчетата сурово месо на дълги метални шишчета. След това месото се замразява и се доставя до ресторанти в цялата страна.
Birtat твърди, че снабдява хиляди сергии за кебап и заведения за бързо хранене и достига до повече от 13 милиона потребители всеки месец. Някои ресторантьори се притесняват, че ако работниците решат да продължат дългосрочната стачка, любимата бърза закуска на германците може наистина да поскъпне или дори да стане дефицитна.
Германците вече се оплакват, че месната бърза храна, която преди две десетилетия беше евтина и се продаваше за 2,50 евро, е станала твърде скъпа, като в повечето заведения цената ѝ е поне 7 евро или повече.
Халил Думан размишляваше върху състоянието на бизнеса с дюнери, докато беше зает да нарязва тънки парчета мляно говеждо месо в Pergamon Döner, малко заведение за хранене на гара Фридрихщрасе в Берлин, където хората се редяха на опашка за обяд.
„Всичко става все по-трудно“, каза 68-годишният турски имигрант. „Продуктите стават все по-скъпи и ние едва реализираме печалба“.
„Но ако повишим цените още, хората няма да купуват повече оттук“, каза Думан, който работи в дюнерджийници в германската столица от повече от 30 години и продава класическия дюнер за 7,50 евро.
Германците отдавна обичат сандвича с кебап, наречен в Германия „донер“. Думата произлиза от турския глагол „donmek“, който означава „да се върти“, тъй като месото се пече с часове на шиш и се нарязва на тънки като бръснач филийки, когато стане хрупкаво и златисто.
За първи път донесена в Берлин от турски имигранти през 70-те години на миналия век, тази закуска от печено месо, която се сервира в питка с нарязан маруля, домати, лук и различни сосове, днес се продава в цяла Германия, от Балтийско море до Баварските Алпи.
Според легендата, първият донер е измислен през 1971 г. от турския гастарбайтер Махмут Айгун, който продавал месото в питка с йогуртен дресинг на щанд близо до главната жп гара до зоопарка в Западен Берлин.
В Германия живеят около 2,9 милиона души с турски корени, но донер кебап е станал толкова разпространен в страната, че много чуждестранни туристи го считат за типично германски и дори не знаят за имигрантското минало на тази закуска.
22-годишната студентка Неле Лангфелд дошла в Pergamon Döner, защото ѝ се ядяло нещо вкусно, след като току-що беше приключила изпит.
Докато чакаше на опашката, тя каза, че макар да не е чувала за трудовия спор в Birtat, със сигурност не ѝ харесва перспективата за евентуален недостиг на донери или по-високи цени.
„Живея с ограничен бюджет и това е последното, от което се нуждая“, каза тя. „Дьонерът е единственото достъпно ястие, което наистина засища – трябва да остане така“.
