Анализи
Симеон Дянков: Бюджетен дефицит не се сваля за една година, най-лесният вариант е ДДС на 22%
Financial Tribune
„Спекулата в периода преди и след влизането на България в еврозоната, размерът на бюджетния дефицит през 2025 г. и съставянето на Бюджет 2026 г. са трите горещи финансови теми на новия политически сезон, който стартира през септември“, това посочва председателят на Фискалния съвет и бивш министър на финансите Симеон Дянков в ексклузивно интервю за главния редактор на БГНЕС Георги Пашкулев.
Първата тема ще мине под знака на спекулата по време на влизането ни в еврозоната.
„Правителството и парламентът приеха няколко закона и редица мерки за прозрачност в ценообразуването на търговските вериги. Там се фокусира доста политическа енергия и този процес ще продължи в следващите месеци и началото на 2026 г.“, посочи Дянков, който не изключи появата на спекула в някои сектори и при някои отделни продукти, но се надява, че правителството на премиера Росен Желязков ще се справи с това.
„Основната тема не е спекулата, а общото увеличение на инфлацията или така наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с рязкото увеличаване на административните разходи в отделни министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Като цяло административните разходи ще отидат към 46% през 2025 г., а нормалното в България за последните 10 години са 36-37%“, обясни Дянков и добави, че е много важно гражданите да правят разлика между спекула и инфлация.
Втората гореща тема е свързана с какъв бюджетен дефицит ще приключим през 2025 г. Финансовата статистика от последните 10-15 години показва, че до август бюджетът винаги е на излишък, а не в дефицит.
„Това е така, защото данъците на физическите лица влизат в бюджета, а преди това влиза и ДДС. Лятото също е силно откъм данъчни постъпления заради туризма и селското стопанство“, посочи Дянков.
Тази година обаче ние вече имаме сериозен дефицит през юни, а предстоят зимните месеци, когато се правят по-големи разходи заради инфраструктурата и социалните плащания.
„Очаквам през септември опозицията и анализаторите да повдигнат въпроса за бюджетния дефицит. Колко е реалният и дали правителството ще вземе мерки за неговото обуздаване“, каза Дянков.
В тази посока той е скептично настроен, защото става дума за широка коалиция, а тя по принцип трудно прави съкращения на разходите. Той е категоричен, че този въпрос трябва да се повдигне още през септември, защото през октомври, когато ще се приема бюджетът за следващата година ще е късно. „Няма как за два месеца да се вземат кой знае какви строги решения“.
Третата тема е бюджетът за 2026 г.
„Това че сме с по-висок дефицит през 2025 г., че бяхме на ръба през 2024 г. и реално президентът Доналд Тръмп ни помогна да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разходи да се броят за извънредни, е всъщност част от фискалната политика, която се води вече 5 години. Реално още от 2021 г., по времето на първото гостуване на Асен Василев в Министерството на финансите се започна с това, че 3% дефицит е нормално, а не балансиран бюджет, към който трябва да се стреми държавата. Когато си на 3% дефицит ти лесно можеш да го минеш с някои извънредни разходи за отбрана“, обясни Дянков.
Той се опасява, че съставянето на бюджета за 2026 г. от една страна ще бъде „един огромен цирк“ заради поведението на някои опозиционни партии, които ще го използват за всякакви други неща, но и много „сериозна тема за България, защото вече 5 години ние трупаме сериозен дефицит“. Неговото съкращаване за една година е невъзможно дори и от такъв сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова.
Така на дневен ред излиза въпросът откъде да се намерят допълнителните приходи. В тази връзка Симеон Дянков смята, че увеличаването на някои данъци в Бюджет 2026 е неминуемо.
„Разбира се правителството веднага ще каже, че в никакъв случай не иска да вдига данъците. Само че на тях им предстои първо да излезе истината за дефицита, която оставаше на заден план заради влизането в еврозоната. И другото са разходите за отбрана. През следващото десетилетие трябва да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лева всяка година допълнително за отбрана“, каза той и добави, че тези разходи трябва да се покрият от някакви допълнителни приходи.
Откъде ще дойдат приходите?
Според Дянков правителството ще се опита да не увеличава данъците, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025. Той обаче посочи, че в него бяха заложени „абсолютно нереалистични прогнози за събираемост“. Например, ДДС да се увеличи с 32%. „Данните, с които разполагаме към юни, показват, че ДДС наистина се увеличава. Това е добре, но се увеличава с 14% средно до средата на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма как това да стане“, категоричен е председателят на Фискалния съвет. Той обърна внимание и на факта, че другите данъци, като корпоративния данък се събират тази година доста зле. „Розовата прогноза за 2025 – със сигурност няма да се покрият приходите, а за следващата година ще ни трябват още повече пари“, предупреди Дянков.
Той е категоричен, че предлаганото увеличаване на социалните осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 г. с общо 3% е „най-лошата идея“, с която може да се излезе. „Тя пряко удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение спрямо икономиката. През последните месеци Фискалният съвет излезе с няколко анализа, в които подчерта колко лоша е тази идея и че ако на правителството му трябват повече пари, то трябва да ги намери някъде на друго място“, каза Дянков.
Най-лесният вариант за излизане от ситуацията е вдигането на ДДС на 22%, защото този данък се събира най-лесно.
„Той идва от консумацията, не от производството, така че е доста по-малко изкривяващ данък, отколкото социалните осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно“, уточни бившият финансов министър. Дянков е скептик, че правителството ще го направи, защото подобно круто решение трудно би намерило подкрепа в широката коалиция, управляваща страната.
По тази причина трябва да се прегледат местните данъци и такси. Подобно нещо е правено няколко пъти, за последен път по време на кризата през 2011 г.
„Там има три общи теми. Първата тема е данъкът върху купуването на ново имущество - земи, сгради и т.н. Втората тема е данъкът върху имуществото, което гражданите притежават. Тези два данъка за последен път са обновени в 2007 г. Третата тема не е данък, а данъчна основа. Става дума за основата, върху която се прави оценката на самите имоти. Тя е правена за последен път през 2005 г.“, заяви Дянков.
Общините събират като общински местни данъци около 0.4-0.5% от БВП, докато средното за Европейския съюз е около 2.4%. Дянков прогнозира, че вдигането на тези данъци също ще бъде много трудно, защото общините ще кажат, вие ни дайте повече субсидии от централния бюджет, не ни товарете нас да събираме повече данъци.
От Фискалния съвет са изчислили, че промените в местните данъци и данъчната основа ще донесе допълнително около 3 милиарда лв. Тази сума не е толкова значителна, колкото би могло да се внесе от ДДС, става дума за около процент и малко от БВП.
Той препоръча да се направи и анализ на секторите, които печелят най-много от влизането ни в еврозоната и съответно в тези сектори да се събира данък свръхпечалба. Конкретно става дума за банките. „Заслужава си държавата да помисли за временен данък свръхпечалба за една-две години. Във Фискалния съвет сме правили анализи, но имаме разногласия по въпроса, така че излезе анализ от мое име, а не от целия Фискален съвет. В него се посочва, че в 14 от 27 страни-членки на ЕС в момента има такъв данък, включително в най-големите икономики - Франция, Германия, Испания, Италия, Нидерландия. Също така съществува и в почти всички средноевропейски държави - Чехия, Словакия, Унгария, Полша“, посочи Дянков.
„Въобще увеличаването на данъците ще бъде трудна и борбена тема, ако въобще стигнат до парламента. Фискалният съвет ще представи през септември и началото на октомври няколко анализа на вниманието на Министерството на финансите, Министерски съвет и парламента. Ще кажем, ето това се прави в другите държави. Ако се направи в България същото, както се прави в останалите европейски страни, ето колко допълнителни приходи ще се получат. Решете дали можете да го направите“, обобщи Симеон Дянков.
Основната политика, която трябва да бъде заложена в Бюджет 2026 г., е рязкото подобряване на публичните инвестиции в инфраструктура. „Когато говоря за инфраструктура, не е просто автомагистралите „Хемус“ или Русе-Велико Търново, а като цяло инфраструктурата. За съжаление, всеки месец сме свидетели на някаква злополука. Тя е следствие на това, че или общинската, или държавната инфраструктура е изхабена и няма достатъчно инвестиции в нея. Затова и на ниво човешки живот, и на ниво икономика не можем да дърпаме напред толкова много колкото бихме желали. Правителството на премиера Желязков наистина иска да инвестира повече. Самият Бойко Борисов винаги е бил много активен по темата инфраструктура“, посочи Дянков.
Той отбеляза, че инфраструктурата остава винаги вторична тема в бюджета. Това се вижда добре и от бюджетите между 2021 и 2025 г., където първоначално са залагат големи пари, но накрая излиза, че малко над 30% от заложените средства за инфраструктура са изхарчени. Такъв е случаят за 2024 г. „Над две трети от парите не влизат в обръщение или защото правителството пази дефицитите и не иска да харчи, или защото няма проекти на общинско и национално ниво, които са достатъчно добри“, каза Дянков и изрази надежда това да се поправи.
България трябваше да влезе в еврозоната през януари 2023 г., но не успяхме заради рязката проинфлационна политика на Асен Василев, заяви председателят на Фискалния съвет. Той подчерта, че страната ни е готова за влизане в еврозоната от близо 20 години, още през 2007-2008 г. сме покрили всички критерии, но тогава ни удари голямата криза.
„По времето когато бях министър на финансите на два пъти се опитахме да влезем, но тогава не успяхме заради Гърция и след това Испания. Страната ни отдавна е готова и като банкова система, и като публични финанси. От тази гледна точка, колкото по-бързо въведем еврото, толкова по-добре. Оказва се, че януари 2026 година успяхме. Просто ни е време. От 20 години се стремим към това. Добре е, че успяхме“, категоричен е Дянков.
Бившият финансов министър опроверга твърденията, че еврото е виновно за високата инфлация. Той даде пример с влизането на Хърватия през 2023 г. Там повишаването на цените не е било заради въвеждането на единната валута, а заради войната в Украйна и рязкото повишаване на енергийните цени.
Последните официални данни за юли показват, че инфлацията в България е над 5%. Според Дянков това е лоша новина, която ще се използва от критиците, които веднага ще хвърлят цялата вина на еврото. „Реално най-важната причина за тази висока инфлация са големите допълнителни разходи за държавната администрация, МВР, МО. С тези допълнителни пари хората харчат повече и съответно общата инфлация се вдига. Т.е. причината не е във влизането ни в еврозоната, а заради фискалната политика в Бюджет 2025“, обясни председателят на Фискалния съвет.
Симеон Дянков е категоричен, че въпреки всички проблеми, за които споменава, България стои много добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен напредък през последните 20 години и е избегнала много от кризите, с които се сблъскаха съседите ни.
