Анализи
Велев, АИКБ: Напрежението срещу Бюджет 2026, работодателски организации призовават към протест
Financial Tribune
Напрежението срещу Бюджет 2026 в предприятията, местните, браншовите и териториалните работодателски организации е голямо. То призовава към протест. Националните работодателски организации или ще оглавят този протест, или ще станат ненужни. Защото този бюджет се оценява като изключително несправедлив, ощетяващ 2 милиона работещи в реалния сектор – работници и специалисти. Това заяви в ефира на Нова тв председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
По думите му това е „бюджет, който заробва в дългове“.
„Всеки ден новият дълг е 60 милиона лева. От едно работещо семейство ще се бръкне в джоба и ще се извадят по 100 лева на месец средно. И едновременно с това то ще задлъжнее с около 500 лева“, подчерта той.
И обясни, че всичко това е заради по-високите осигуровки.
„Предприятията и хората се чувстват излъгани, защото им беше обещано, че няма да се вдигат данъци и осигуровки. Дълго време беше обещавано това – включително до последните седмици преди да се появи проектът за бюджет. И сега виждаме данъчна и осигурителна тежест, която расте“, подчерта Велев.
Той обясни, че работодателите са направили предложения как да не се вдигат осигуровките, без да се промени салдото.
„Да не се увеличават осигуровките с 10% за пенсии. Двата процентни пункта са всъщност 10%. Пенсионната осигуровка да не се увеличава. Да не се удвоява – със 100% увеличение – данък дивидент. Защото това не е данък за големите фирми, това е данък за физическите лица, които получават дивидент. Срещу какво?“, попита председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал.
Велев е на мнение, че трябва да се увеличават толкова максималните осигурителни доходи, с колкото беше заложено в средносрочната прогноза:
„Срещу това – да се увеличат с 5% възнагражденията в бюджетната сфера, а не с двуцифрени числа на места, при това там, където и без това харчим най-много от целия Европейски съюз за заплати. Говоря за МВР, за сектор „Отбрана и сигурност“.
Според него издръжката на администрацията трябва да се увеличи с инфлацията, а не с повече.
„И да се намалят с 3% само инвестициите, които са заложени в бюджета. Тези няколко корекции са достатъчни, за да компенсират по-малките приходи, ако тези три мерки се реализират. И това може да стане. Не е късно да стане. И ние настояваме това да се случи“, категоричен е Велев.
Той подчерта, че „очакваме много наши членове, дори и да не бъдат организирани централно – да протестират“.
Икономистът Васил Караиванов също коментира темата с Бюджет 2026. На въпрос какъв ще е ефектът, ако този бюджет се приеме и ще има ли протести, той заяви:
„Този протест, който е на улицата, не е най-страшният. А и протестът вече започна. Започна с изтеглянето на авоари, парични средства, капитали, които започват да излизат от България. Говоря за бизнеси, които си изнасят парите от България навън“.
По думите му последната статистика към септември показва нещо, което не се е случвало досега в платежния баланс.
„Като погледнем – дъщерни компании на компании-майки от чужбина са изнесли около 1 милиард евро под формата на заеми от българската компания. Дъщерната българска компания е предоставила на компанията-майка такива заеми“.
Караиванов обясни и какво означава това.
„Различни са причините във всеки един случай. Но като цяло – поради това, че последните години имаше натрупване на много големи парични маси, депозитите растяха, поради нарастването и на доходите – в общи линии парите няма да се задържат в България. Те започват да излизат от страната. И това е тихият протест. Това е опасният протест. Първо хората, които имат спестявания, започват все повече да инвестират навън. Последните години около 5 милиарда лева на година са портфейлните инвестиции от страна на български граждани към чужбина. Тоест излизат по 5 милиарда лева на година – около 2,5 милиарда евро“, подчерта той.
Но в момента се вижда и новият процес - по излизане на пари от дъщерните компании към компаниите-майки.
„Най-малкото – като погледнете в Западна Европа, в Германия – лихвите по краткосрочните държавни ценни книжа там са много по-високи. Те са близо 2%, 1,8–1,9% на годишна база спрямо депозитите в български банки и спрямо останалите ценни книжа на българската държава“, даде пример той.
