Застраховане
АБЗ: Застрахователният пазар отбелязва устойчив ръст, секторът е изцяло готов за въвеждането на еврото

Застрахователният пазар в България запазва стабилен темп на развитие и ръст през 2025 г., като автомобилното застраховане остава основен двигател, а здравното продължава да се развива най-динамично. Това заяви Николай Станчев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), в интервю за БТА.
Представените от него данни очертават следните пазарни тенденции. Общият обем на брутните записани премии по общо застраховане надхвърля 1,5 млрд. лв., което е около 24% повече спрямо същия период на 2024 г. Част от този ръст идва от застраховки, които български компании сключват в други държави от ЕС по линия на свободата на предоставяне на услуги – основно по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Автомобилното застраховане остава основен двигател на пазара. Премиите по „Каско“ нарастват с около 16%, запазвайки стабилен двуцифрен темп. Имуществените застраховки отбелязват ръст от 9%. По-осезаемо оживление се наблюдава при земеделското застраховане. Новата схема за съфинансиране на премиите, която покрива 70% от стойността на застраховката, доведе до ръст на интереса от страна на земеделските производители и може да се определи като успешен пример за ефективен публичен стимул. В същото време продължава тенденцията към по-чести природни бедствия – най-вече градушки и проливни дъждове, които вероятно ще окажат влияние върху размера на щетите през годината.
В животозастраховането също има стабилен ръст – около 11% на годишна база, като премиите достигат 210 млн. лв. Въпреки това, проникването по тази линия остава сравнително ниско.
Здравното застраховане продължава да се развива най-динамично – с ръст от 21% и записани премии в размер на 115 млн. лв. към март 2025 г. Значителна част от този растеж се обяснява с повишените цени на медицинските услуги.
Положителни ще са ефектите от въвеждане на еврото както за застрахователния сектор, така и за потребителите и икономиката като цяло
„Преминаването към еврото означава по-стабилна и прогнозируема финансова среда“, подчерта Станчев и обясни, че с преминаването към единната валута отпада допълнителният валутен риск при активи, деноминирани в евро, което води до освобождаване на капитал и повишаване на платежоспособността на застрахователите. Освен това ще се намалят разходите, свързани с превалутиране и обмен, а финансовите потоци между българските и европейските участници ще станат по-лесни и прозрачни. Технологичната подготовка за промяната е започнала още преди няколко години и секторът е готов за плавен преход и нормално обслужване на клиентите след въвеждането на еврото.
Необходима е допълнителна регламентация по отношение на задължителното застраховане на електрическите тротинетки
Ситуацията с тротинетките е сложна поради няколко причини. На първо място все още няма регламентиран процес по регистрация на тротинетките, което е предпоставка за сключването на този вид застраховка. На второ място, законодателят е определил, че застраховката трябва да се сключва по същите правила и при същите изисквания като застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не е отчетено, обаче, че част от тези изисквания не са съотносими към тротинетките – напр. стикера и зелената карта, които според нас не са необходими за целите на застраховката на тротинетките. Необходимо е да се регламентира по-детайлно и как ще се извършва контрол върху това дали тротинетките имат сключена застраховка.
„По всички тези въпроси сме в комуникация с отговорните институции и Комисията за финансов надзор, като след проведените разговори, считаме, че ще се намерят възможно най-оптималните решения“, каза Николай Станчев.
Ниското застрахователно проникване по линия на имущественото и земеделското застраховане носи системен риск
Под 10% от сградите в България са застраховани, най-вероятно и под 10% от обработваемите площи в земеделието. Това създава значителни дефицити не само за домакинствата и бизнеса, но и за цялата икономика, включително в управлението на публичните финанси. Когато щетите не са застраховани, те се поемат или пряко от засегнатите хора и предприятия, или от държавата – което е неефективно и финансово тежко решение.
Станчев посочи, че проблемът е комплексен и адресирането му изисква съвместна работа между застрахователи, държава, регулатори, земеделски и работодателски организации.
Цените на застраховките се влияят от щетимостта и фактори от икономическата среда
"На първо място са факторите, свързани с повишаване на щетимостта - например зачестяването на природни бедствия при имущественото, автомобилното и земеделското застраховане, увеличеният брой пътнотранспортни произшествия при автомобилните застраховки или по-високата заболеваемост при здравното застраховане", каза Станчев. Другата група фактори е свързана с икономическата среда – общата инфлация, нарастващите разходи за персонал и поскъпването на редица стоки и услуги. По-високите цени на резервни части и ремонтни услуги пряко влияят върху ценовата динамика при автомобилното застраховане, а повишението на цените на медицинските услуги оказва силен натиск върху здравното застраховане. „Ако има движение при някой от тези фактори, е възможно това да се отрази върху цените на съответните застраховки“, отбеляза Николай Станчев.