Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Застраховане
  3. Бюрократичната машина срещу „Евроинс Румъния“: 1500 проверки, ежедневно, по 10 часа на ден

Застраховане

Бюрократичната машина срещу „Евроинс Румъния“: 1500 проверки, ежедневно, по 10 часа на ден

Бюрократичната машина срещу Евроинс Румъния: 1500 проверки, ежедневно, по 10 часа на ден - Tribune.bg
Снимка:

„Евроинс Румъния“ в продължение на две години е жертва на административен произвол, твърди председателят на Надзорния съвет на „Еврохолд“ Асен Христов. По негови думи, румънският клон на застрахователното дружество, част от портфолиото на холдинга, е подложено на системен тормоз и ежедневни проверки, продължаващи по 10 часа на ден.

Служители на компанията в северната ни съседка дори са били притискани да изпращат документи под заплахата, че иначе ще имат проблеми с властите, обяви Христов преди дни. Отделно само за 6 месеца били проверени над 86 000 досиета и 130 000 преписки.

Как изглежда административният натиск, за който говорят от „Еврохолд“, в цифри? Обобщени данни бяха предоставени от самата компания на запитване на Financial Tribune.

За последните 2 години в офисите на „Евроинс Румъния“ пристигнали над 400 искания по e-mail и с писма. Те били част от проверки, извършвани задочно, а не на място в компанията, част от т.нар. постоянен или регулярен контрол.

През 2021 г. постъпили общо 190 такива искания по e-mail. Това прави средно по 0,75 на всеки работен ден или поне 3-4 на седмица. През следващата 2022 г. вместо да се нормализира, бройката продължава да расте и достига общо 195 искания – средно 0,78 на работен ден.

За новата 2023 само през януари исканията по e-mail вече били 29. Това означава почти двоен натиск и средно по 7 подобни запитвания седмично.

Междувременно се изисквали документи и доклади, освен по пощата, и по време на проверки на място в офисите.

Между май и септември 2021 са направени 116 искания в рамките на осъществяван периодичен контрол. За ноември и декември 2021 исканията и дневните отчети са 141 в рамките на специален Ad hoc контрол.

През февруари 2022 постъпват 85 искания и ежедневни доклади, през март – 48 в рамките на периодичен контрол, а за периода септември-ноември 2022нови 48 искания.

По искане на румънския застрахователен надзор отделно са изискани и общо 88 специфични рапорти през 2021 и 80 през 2022.

Отделно е трябвало да бъдат предавани по 274 регулярни доклада на година – и през 2021, и през 2022. За сравнение през 2021 година работните дни в Румъния са били 254, а през 2022 – 251.

Сумарно данните за докладите изглеждат така:

2021: 274 регулярни + 535 специфични

2022: 274 регулярни + 456 специфични

Това дава общо число 1539 различни проверки и отчети в рамките на общо 505 работни дни за двете години или по повече от 3 подобни искания на ден.

От компанията коментират, че освен огромния брой на постъпилите към тях искания, не е обичайно и специфичните да са двойно повече от регулярните.

Вследствие на тези проверки, на „Евроинс Румъния“ са наложени глоби за милиони, които застрахователят чинно си плаща, а след това обжалва по съдебен ред. От интервюта на Асен Христов от последните дни излиза, че проверките срещу тях целят да им се демонстрира кой е в силната позиция. Както и че, ако са решили да ги глобят – ще се намери за какво.

„Когато дойдат на проверка, измежду 120 хил. платени щети съзнателно се избират две хиляди, за които вече имат жалби. От тях наистина при 75 може и да са сбъркали нещо колегите, и заради тези 0.01% грешка, се налага глоба, понякога между 1 и 2 млн. леи. Това също е начин да се покаже, че, виждате ли, компанията не е добре. Това не е никакъв принцип на пропорционалност, а избирателност при проверка с цел да се докаже грешка. Ние сме ги обжалвали в съда, но всички сме ги платили“, твърди той.

В интервютата си Христов даде и други примери за това, как чисто административно се правят опити да се блокира компанията им при всяка възможност. Например бавене на искания за увеличение на капитала с претенции за безсмислени документи, с които в застрахователния надзор реално вече разполагат.

„Ще дам и пример – при предоставяне на подчинен срочен дълг, ние сме предоставяли всички документи по законите, включително и за предотвратяване на пране на пари. Но когато сме искали да го обърнем вече в капитал, отново е трябвало да чакаме по пет месеца за ново одобрение. Това пряко е затруднявало дейността на компанията и възможността за предоставяне на нови пари. Защото докато не регистрираш стария срочен дълг, не можеш да започнеш процедура за нов“, обясни още той в едно от последните си интервюта.

Анкети