Въвеждат промени в Кодекса за застраховането у нас

Във връзка с предстоящото присъединяване на България към еврозоната се променят лимитите на отговорност за неимуществени вреди и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт на 6 450 000 евро за всяко събитие и за вреди на имущество (вещи) на 1 300 000 евро за всяко събитие. Това е записано в новата Програма за защита на потребителите нанебанкови финансови услуги и продукти, публикувана в уебсайта на Комисията за финансов надзор (КФН).

С оглед защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, застрахователното посредничество се осъществява при строги правила, уреждащи изискванията към пазарното поведение на разпространителите на застрахователни продукти. В Кодекса за застраховането (КЗ) има поставени специални изисквания към предварително предоставяната информация на клиентите и потенциалните клиенти, изисквания в случаите на предоставяне на съвети с оглед намаляване на асиметрията в разполагаемата информация от потребителите и разпространителите на застрахователни продукти. Чрез тези разпоредби в българското законодателство са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти – Insurance Distribution Directive (Директива (ЕС) 2016/97). Правилата за контрол и управление на продуктите играят ключова роля за защитата на ползвателите на застрахователни услуги като гарантират, че застрахователните продукти отговарят на потребностите на целевия пазар и по този начин намаляват рисковете от продажба на неподходящи застрахователни продукти за определени групи потребители.

Детайлната регламентация на разпространението на застрахователни продукти е приложима както за застрахователите, така и за застрахователните посредници. Застрахователите и застрахователните посредници при разпространението на застрахователни продукти трябва да действат коректно, честно и професионално съгласно най-добрия интерес на ползвателите на застрахователни услуги, а също така и всяка информация, която се предоставя на ползвателите трябва да бъде вярна, ясна и да не е подвеждаща.

С цел защита на потребителите, са въведени изисквания към информацията, която трябва да се предоставя на ползвателите на застрахователни услуги както преди сключване на застрахователния договор, така и по време на неговото действие, която да гарантира извършването на информиран избор на застраховател и застрахователен продукт.

В хода на предоставяне на обща информация от разпространителите на застрахователни продукти - застрахователния посредник или застрахователя същите дават информация за процедурите за подаване на жалби от клиенти и други заинтересовани страни срещу застрахователни посредници и извънсъдебните процедури за подаване на жалби и правна защита. Всеки застраховател, съответно застрахователен брокер, има задължение да създаде организация за разглеждане на жалби на ползватели на застрахователни услуги. Жалбите трябва да се регистрират, разгледат и да получат отговор в определен срок. Задължението за застрахователите, съответно застрахователните брокери, да анализират постъпилите жалби и да вземат мерки за отстраняване на слабостите в дейността им, констатирани въз основа на жалбите е в интерес на ползвателите на застрахователни услуги.

В КЗ са въведени единни изисквания за квалификация и надеждност на служителите на застрахователите и застрахователните посредници, които са непосредствено заети с разпространението на застрахователни продукти, както и изискване за тяхното обучение.

Съгласно КЗ във връзка със застрахователните договори, застрахователят е задължен да даде на ползвателя на застрахователни услуги общите условия по застраховката преди сключването на застрахователния договор. Застрахователите имат задължение да публикуват на интернет страницата си вътрешните правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори.

По отношение на най-масовата застраховка – „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – в резултат на предприетите от КФН мерки се гарантира финансовата обезпеченост и стабилност на застраховката и повишаване на прозрачността.

Функционира информационна система за електронно генериране на полиците, оперирана от Гаранционния фонд, където по отношение на всички сключени и действащи към съответния момент задължителни застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите за конкретно моторно превозно средство (МПС), индивидуализирано с неговия регистрационен номер или номер на рама, се води регистър от Информационния център към Гаранционен Фонд, до чиито данни е осигурен публичен достъп чрез интернет сайт – www.guaranteefund.org.

В случаите на уреждане на предявена пред застрахователя претенция в КЗ са предвидени срокове, в които застрахователните дружества могат да изискват допълнителни доказателства от застрахованите лица с оглед ограничаване на необосновано забавяне на изплащане на застрахователно обезщетение.

При договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която е най-разпространената застраховка, този срок е най-късно 45 дни след датата на завеждане на претенцията.

Законът защитава ползвателите на застрахователни услуги като въвежда забрана за изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.

С цел защита на ползвателите на застрахователни услуги в случаите, при които е налице несъстоятелност на застрахователно дружество, лицензирано от КФН е създаден „Обезпечителен фонд“- фонд за гарантиране на вземанията при несъстоятелност на застраховател.

Обезпечителният фонд гарантира вземанията на всички лица, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците и за застраховките от класовете животозастраховане. От средствата на Обезпечителния фонд се изплащат задължения на съответния застраховател към ползвателите на застрахователни услуги след влизане в сила на решението за обявяване несъстоятелността на застрахователя.