Анализи
Кристалина Георгиева: Глобалната икономика е теглена в две противоположни посоки
Глобалната икономика е теглена в две противоположни посоки – от негативния шок в предлагането на енергия и от положителния шок в търсенето, предизвикан от изкуствения интелект. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в Сингапур в реч, предшестваща годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.
Енергийният шок
МВФ посочва, че енергийният шок продължава да оказва натиск върху световната икономика. Според официален брифинг на Фонда цените на петрола и природния газ остават повишени, а цените на рафинираните продукти, включително дизел, бензин и самолетно гориво, са между 60% и 97% над нивата си преди конфликта. МВФ посочва ограничените рафиниращи мощности и високото натоварване на алтернативните рафинерии сред факторите, които поддържат цените на рафинираните горива високи. Увеличеното търсене на енергия, включително търсенето, свързано с развитието на изкуствения интелект, също допринася за запазването на високите цени.
Изкуственият интелект като двигател на търсенето
Паралелно с негативния енергиен шок МВФ отчита положителен шок в търсенето, свързан с технологичния цикъл и инвестициите в изкуствен интелект. В актуализацията на „Световните икономически перспективи“ от юли МВФ посочи, че световният икономически растеж е подкрепян от различното въздействие на двата фактора. Военният шок оказва натиск върху вносителите на енергия и уязвимите икономики, докато търсенето, свързано с изкуствения интелект, подкрепя държавите, интегрирани в глобалната технологична верига. Според юлската прогноза на МВФ световната икономика трябва да нарасне с 3,0% през 2026 г. и с 3,4% през 2027 г. Фондът посочва, че перспективите са неравномерни и че процесът на намаляване на инфлацията е спрял. Сред основните рискове МВФ определя ново засилване на конфликтите и преоценка на финансовите пазари.
Неравномерно въздействие върху икономиките
МВФ подчертава, че двата шока не въздействат еднакво върху отделните държави. Енергийният шок е особено значим за икономиките, които са силно зависими от внос на енергия. В същото време положителният ефект от инвестициите и производството, свързани с изкуствения интелект, е концентриран в икономики, които са част от глобалните технологични вериги. Според официалната оценка на Фонда тази комбинация води до различни перспективи за растежа в отделните части на света.
Високият публичен дълг
Паралелно с енергийния и технологичния шок МВФ продължава да определя високия публичен дълг като основен проблем за икономическата политика. Фондът посочва, че глобалната доходност по облигациите се е повишила както в развитите, така и в някои развиващи се икономики. Краткосрочните доходности са повлияни от по-високите енергийни цени и промените в очакванията за паричната политика. При дългосрочните лихви МВФ отчита влиянието на очакванията за бъдещата политика на централните банки, опасенията относно високите нива на публичния дълг и увеличаването на премията за матуритет. Фондът посочва, че пазарите на държавни облигации продължават да функционират организирано, но инфлационният натиск остава устойчив в много държави.
Инфлационният натиск
Според МВФ енергийният шок продължава да захранва инфлацията. Процесът на намаляване на инфлацията в някои държави е спрял, а инфлационният натиск остава значителен в редица страни членки. Фондът посочва няколко фактора, които трябва да бъдат проследявани едновременно – енергийните цени, търсенето на енергия, включително от сектора на изкуствения интелект, и развитието на глобалната икономика. Новите инфлационни прогнози на МВФ предстои да бъдат представени в октомврийския доклад „Световни икономически перспективи“ по време на годишните срещи в Тайланд.
Изкуственият интелект – възможност и риск
МВФ разглежда изкуствения интелект едновременно като източник на потенциални производителни ползи и като фактор, който създава нови рискове. В официалните си материали Фондът определя бързото нарастване на инвестициите в ИИ като една от основните сили, които променят световната икономика. МВФ посочва, че внедряването на ИИ може да повиши производителността и жизнения стандарт, но преходът може да бъде съпроводен със съществени промени на пазара на труда. Фондът определя като задача на икономическата политика създаването на условия за използване на потенциала на изкуствения интелект, като едновременно с това се управляват рисковете за заетостта и финансовата стабилност.
Пространството за икономическа политика
МВФ посочва, че комбинацията от висок дълг, енергиен шок, инфлационен натиск и технологична трансформация ограничава пространството за икономическа политика. В официалните си изказвания през 2026 г. Фондът подчертава необходимостта държавите да възстановяват фискалните си буфери и да поддържат устойчивостта на публичните финанси. МВФ определя структурните реформи като важен елемент за повишаване на устойчивостта на икономиките. Сред посочваните направления са подобряването на производителността, адаптирането на работната сила към технологичните промени и укрепването на устойчивостта към енергийни шокове.
Предстоящите годишни срещи
Изказването на Кристалина Георгиева в Сингапур предшества представянето на новите прогнози на МВФ в рамките на годишните срещи в Банкок. Годишните срещи на МВФ и Световната банка ще се проведат от 12 до 18 октомври. В рамките на срещите МВФ ще представи новия си доклад „Световни икономически перспективи“, както и други аналитични документи.


