141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

На 6 септември честваме Деня на Съединението. Тази година се навършват 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година.

Денят на Съединението е общонационален официален празник, постигнат единствено и само от усилията на българските държавници и защитен в тогава предстоящата Сръбско-българска война от героичните действия на българската армия срещу вероломното нападението на Сърбия.

След подписването на Берлинския договор Великите сили разпокъсват земите на българите, като създават Княжество България, една малка държава в северните територии на Османската империя, автономната област Източна Румелия, която е пряко подчинена на султана, Северна Добруджа е дадена на Румъния, Поморавието на Сърбия, а Македония и почти цяла Тракия остават под робство в границите на Османската империя.

Бързият икономически темп, усилената работа и стремеж към просперитет, развитие и обединение на нацията и отечеството водят до акта на Съединението. Създаден е Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), който има значителна роля в организацията на съединението на двете Българии. БТЦРК се заема активно с публикации във вестници и публични демонстрации под ръководството на Захари Стоянов. Идеите за съединение се приемат с широка подкрепа и в Княжество България и в Източна Румелия от масовото население, а еуфорията и готовността за величествения акт расте.

Ден преди Съединението, на 5 септември, в прокламация Захари Стоянов заявява:

„Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“.

Бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан и други градове и селища се ръководят от БТЦРК. На 6 септември въстанически отряди завземат конака и пощата в Пловдив и в резултат на военен преврат, оглавен от командващия пловдивското полково окръжие майор Данаил Николаев, губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг. Съпротивата срещу Съединението е под минимална, а генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич заявява: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“.

На 8 септември Александър I Батенберг издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, в която заявява: „Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, Аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България“.

Извършена е мобилизация на армията с готовност за атака на България от страна на Османската империя, до която не се стига, а нападението идва неочаквано от запад, където Сърбия обявява война на България.

„Нашето дело е свято и надяваме се, че Бог ще го вземе под своята защита и ще ни даде нужната помощ, за да възтържествуваме и победим нашите врагове. Като сме уверени, че нашият възлюбен народ ще се притече и ще ни поддържа в трудното, но свято дело – защитата на земите ни от нахлуването на неприятели, и че всеки българин, способен да носи оръжие, ще дойде под знамената да се бие за своята страна и свобода, призоваваме Всевишния да пази и покровителства България и да ни помага в трудните и усилни дни, които преживява страната ни. Нека Всевишният Господ Бог ни вземе под своята закриля!“. Това са думи на Княз Александър I Батенберг по повод обявяването на война на България от страна на Сърбия след акта на Съединението.

След вероломното нападение на Сърбия над България, българите доказват с кръвта си акта на Съединението в тежките сражения при Сливница и героичната защита на Видинската крепост. За отрицателен срок българската армия минава от турската на сръбската граница и там от защита в преминава в настъпление, след което навлиза във вражеска територия, с което войната приключва с победа за България. По този начин актът на Съединението е защитен и опазен, а самото то утвърдено. 

 „Тази година в Тракия, догодина в Македония!“ – са думи на тогавашния министър-председател Петко Каравелов по повод съединението на двете Българии. Те показват мисленето на тогавашните български държавници и българския народ относно отношението им към нашите сънародници извън пределите на границите. Това показва идеята за поетапните действия с цел осъществяване на българския национален идеал, на който Апостолът на свободата Васил Левски. 

Актът на Съединението е първият пример на младата и новоосвободена българска държава, която успява да покаже, че може да постигне всичко със своите собствени задружни усилия, независимо от интересите на Великите сили. Той е пример на обединението на българите и това, че когато нацията бъде единна тя успява да постига висоти след висоти и да дава пример на следващите поколения, които да се борят за една по-силна, независима и целокупна България.