Анализи
Аржентинската криза: Инфлацията гони 150%, а икономиката агонизира
Financial Tribune
Аржентинската икономика агонизира. Националната валута - песото, продължава да потъва въпреки опитите на правителството да я задържи на повърхността. Стойността ѝ е наполовина от регистрираното в началото на годината. За сметка на това цените се покачват главоломно. Годишната инфлация надвишава 113 на сто и очакванията са тя да доближи 150 на сто през декември, когато избраният на предстоящите избори на 22 октомври президент поеме властта.
„Всеки четвърти жител на Аржентина живее в бедност, а дългът е 85 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Аржентинците, изморени от една криза, която се е превърнала в константа в живота им и чийто край не се вижда, изглеждат решени да обърнат гръб на властващия перонизъм и да завият надясно, гласувайки за опозицията. Ако го направят, това би означавало да проправят пътя на долара като законно платежно средство, но всяка избирателна платформа предлага различен път“, пише испанското издание „Паис“.
След десетилетие на стагнация ситуацията е толкова тревожна, че избирателната кампания е съсредоточена върху икономиката и, както изглежда това ще е така до изборите. Това е игрално поле, на което фаворитът според социологическите проучвания - ултралибералният икономист Хавиер Милей, кандидат за президент от крайнодясната "Свободата напредва", се чувства много удобно. Неговият съперник от алианса "Перонистки съюз за родината" Серхио Маса също познава добре икономическата обстановка, но носи бремето на едно непопулярно управление - от една година е начело на икономическото министерство. Третата кандидатка за президентския пост Патрисия Булрич от консервативната коалиция "Заедно за промяна" е най-слаба в тази област и е дала думата на този, когото предлага за икономически министър - бившия президент на централната банка Карлос Мелконян.
Липсата на икономически растеж в страната е очевидна: за периода между 2011 и 2020 година БВП на Аржентина се е повишил с едва 0,4 на сто, но населението е нараствало с почти 1 на сто годишно до 46 милиона души и едни същи блага е трябвало да бъдат разпределени сред повече хора, поради което средният доход на населението е с 9 на сто по-малък, отколкото преди 11 години. Разпределението става все по-неравномерно и от 2017 г. до средата на 2023 г. делът на заплатите в БВП се е понижил със 7 пункта (от 55,6 на сто до 48,4 на сто), а печалбата на бизнеса е нараснала с 3 пункта ( от 35 на сто до 38,4 на сто).
Инфлацията е друго ендемично зло за аржентинската икономика. Когато през 2015 г. Маурисио Макри става президент на страната тя е 25 на сто, но по време на четиригодишния му мандат нараства двойно до 54 на сто. Настоящият президент Алберто Фернандес ще остави на наследника си страна, в която темпът на повишение на цените е почти троен. Въпреки че Аржентина е пословична с прекомерната си инфлация - втората най-висока на континента след катастрофиралата Венецуела - данните за 2023 г. са рекордни за три десетилетия. "Рискът от хиперинфлация не е на дневен ред заради множеството валутни ограничения, които не позволяват на аржентинците да избягат от песото и да се доларизират", според икономиста Мартин Редрадо.
Галопиращата инфлация е ускорила икономическия спад, особено сред работниците, чиито работни места не са регистрирани. Доходите им са нараснали с 82 на сто, което е с 31 пункта под увеличението от 113 на сто при индекса на потребителските цени. Тази внезапна загуба на покупателна способност е засегнала семействата, при които "водата е достигнала до врата от години и други, които виждат как тя достига до кръста и не спира да се покачва", пише "Паис". Сред тях антсистемният дискурс на Милей отеква положително, въпреки че предизборните му обещания включват орязване на държавните разходи, което поставя под заплаха и малкото, което имат.
„Макри беше зле, а Фернандес е още по-зле. Защо да не дадем шанс на Милей? Той е единственият, който още не ме е разочаровал“, пита пенсионерката Ана Лакамоире. Макар и да има собствен дом и децата й да са независими, пенсията, която получава, е недостатъчна и едва изкарва края на месеца, което я кара от време на време да работи като чистачка, за да има допълнителни доходи. „През 2001 г. всичко рухна. Беше ужасно, но след това бързо се възстановихме. Сега малко по-малко потъваме в пропаст, за която не знаем колко е дълбока
, твърди тя.
Призракът на 2001 година
Призракът на кризата „Коралито“ (кошарка) или запор на банковите сметки се възроди и рискът от социален взрив е налице. Маса се опитва да попречи на бомбата да избухне в ръцете му и обяви изплащането на два бонуса, равняващи се на 80 долара, на работниците с най-ниски заплати.
Аржентина е свикнала с банкрута и последващото го възстановяване. От 1980 г. тя спира пет пъти плащанията си по външния дълг, което е световен рекорд. Страната е най-големият длъжник на Международния валутен фонд (МВФ), който й отпусна заем от 44 милиарда долара през 2018 г.
Загубата на покупателната способност в Аржентина е толкова голяма, че получаването на пенсия или заплата вече не е гаранция за избягване на бедността. Безработицата е на много ниското ниво от 6,9 на сто, но нараства броят на хората, чиято работа не е сигурна и такива, които работят на много места, но инфлацията изяжда доходите им. Според проучване на консултантската компания „Еколатина“ (Ecolatina) 10 на сто от заетите в страната работят на две или повече места след растеж от 25 на сто от 2018 г., когато Аржентина влезе в рецесия.
Пътуването в чужбина е лукс за много аржентинци. Без съмнение девалвацията на песото е превърнало страната в изгодна дестинация за чужденците. На граничните пунктове с Уругвай, Чили и Бразилия се образуват огромни колони от автомобили за влизане в Аржентина, чиито собственици пътуват, за да натоварят пазарските си колички и да напълнят резервоарите си. „Със 100 долара купувам същото, за което в Уругвай ми трябват 300 долара“, отбелязва уругвайката Мабел Гутиерес, която пресича моста, свързващ Фрай Бентос с Гуалегуайчу веднъж месечно, за да отиде до супермаркета, аптеката или някой ресторант.
Гуалегуайчу е спокоен град по аржентинското крайбрежие с малко над 100 000 жители и е известен с карнавала си. Жителите му разбират поведението на уругвайските си съседи и си спомнят, че са правили същото през 90-те години на миналия век, когато обменната система при правителството на Карлос Менем им е гарантирала силна валута: едно песо се е равнявало на 1 долар.
През януари 2002 г. обменният курс е бил 1,4 песос за долар. В края на 2019 г., когато Алберто Фернандес идва в президентския дворец „Каса Росада“ (Casa Rosada) 1 долар се е обменял за 62 песос. Оттогава е скочил до 365 песос за 1 долар. Тази котировка обаче съжителства с десетки паралелни обменни курсове, появили се след въвеждането на по-строги ограничения за търговията с валута. По централните улици на Буенос Айрес незаконните дилъри, известни като „арболитос“, предлагат зелената банкнота за 730 песос на минувачите. Това е незаконна операция, която е легализирана, тъй като се осъществява пред погледа на полицейските власти, според испанското издание.
Правителството се опита да поддържа песото чрез редица интервенции на валутния пазар с цената на изразходване на и без това оскъдните резерви на централната банка. Аржентина е страна с хроничен дефицит на чуждестранна валута, но ситуацията през 2023 г. е критична заради безпрецедентната суша, която унищожи селскостопанските площи. Именно това е секторът, който осигурява седем от всеки 10 долара, които влизат в страната.
Предоговарянето на условията по заема заради неизпълнение на целите за натрупване на резерви и намаляване на фискалния дефицит, което отложи с два месеца предоставянето на определените средства, принуди Маса да чука на всички врати в търсене на долари. На исканията му се отзоваха Китай, който разреши използването на до 10 милиарда долара в рамките на обмяната на валута, Катар, от който получи мостов кредит от почти 800 милиона долара, както и международни организации като Банката за развитие на Латинска Америка (CAF)
Викове срещу политиците
Милей е новопоявила се фигура на изборния небосклон в Аржентина, но той умее да разчита социалното недоволство срещу политиците и популярността му, особено сред най-младите аржентинци, расте все повече. Основното обещание на този поклонник на американския икономист Милтън Фридман, е доларизацията. С нея той докосва чувствителна струна в мисленето на аржентинците, които заработват в песос, но мислят „в зелено“ като защитна мярка срещу дългогодишните девалвации и инфлационни амплитуди.
Страх от бъдещето
Младите аржентинци не се връщат назад в миналото, но се страхуват от бъдещето. Едно от най-големите им опасения е , че ще останат без покрив. Само някои привилегировани сред тях или тези, които разчитат на подкрепа от семейството, могат да си мечтаят за собствено жилище. Ипотечните кредити в страната никога не са били много, но през 2023 г. броят им съвсем е намалял - до едва 0,2 на сто от БВП. В Бразилия те надвишават 10 на сто, а в Чили - 20 на сто. "Ипотечният кредит свързва желанията за бъдещето с настоящето", твърди икономистът Емануел Алварес Агис. Жилищната криза в добавка към икономическата и електорална несигурност, прави невъзможно, каквото и да е планиране.
Седем от 10 аржентинци на възраст между 18 и 29 години са заявили, че биха искали да напуснат страната, според проучване на Университета в Буенос Айрес, осъществено преди няколко месеца. Трудно е да се установи колко от тях превръщат думите в конкретни действия поради липсата на официални данни, но са известни предпочитаните от тях страни - Бразилия, Испания и Чили.
Източник: БТА
