Анализи
Дюнерфлация: Отражение за състоянието на германската икономика
Financial Tribune
В Германия някога достъпният дюнер кебап се превърна в емблема на нарастваща тревога – дюнерфлацията (игра на думи, съчетаваща дюнер и инфлация).
С течение на годините дюнер кебапът, въведен в Германия от турските имигранти, се утвърждава като основен продукт на евтиното улично хранене. В последно време обаче достъпността на това ястие беше подкопана, като цените му се увеличиха повече от два пъти в рамките на две години, съобщи „Евронюз“.
Фактори като повишаването на заплатите и разходите за енергия, допълнени от геополитическото напрежение, включително войната в Украйна, допринесоха за това, което самият германски канцлер Олаф Шолц нарече „дюнерфлация“.
Германските политици, особено левите, взеха отношение по въпроса, като предложиха „donerpreisbremse“ или ограничаване на цените на дюнерите, подобно на съществуващите мерки, които контролират високите наеми в някои региони. Партията „Левицата“ например предлага ограничаване на цените до 4,90 евро, като за семейства в неравностойно положение се предвижда дори намалена ставка от 2,90 евро.
Продажбите на дюнер в Германия се оценяват на 7 милиарда евро годишно, а в страната се консумират 1,3 милиарда дюнера годишно.
Според оценки на „Левицата“ подобна програма за субсидиране би струвала 4 милиарда евро годишно.
Идеята за програма за субсидиране с ежедневни ваучери за дюнери за домакинствата също е разглеждана от крайнолявата партия.
Ако покачващата се цена на дюнерите е достигнала до най-високите политически ешелони, то е защото тя се е превърнала в особено взривоопасен проблем за германците, особено за по-младите им граждани.
Платформите на социалните медии са препълнени с дискусии и мемове за дюнерфлацията - от хумор и носталгия до истинско разочарование.
Германците, които най-много обичат тази евтина улична храна, си спомнят за времето на Ангела Меркел (бившият канцлер може да бъде видяна да реже месо на шиш на много снимки), когато кебапът струваше 3 евро.
След съобщение на канцлера Олаф Шолц в социалните мрежи, в което се обясняват причините за дюнерфлацията, която отчасти е следствие от намаляването на зависимостта от руския газ след нахлуването на Владимир Путин в Украйна, млад германско-турски гражданин заяви: „Плащам 8 евро... говорете с Путин, искам да плащам 4 евро“. Но канцлерът отхвърли контрола върху цените като „невъзможен за прилагане“ в условията на свободен пазар.
Вместо това той похвали „добрата работа на Европейската централна банка“ в борбата с инфлацията.
От друга страна, самите продавачи на дюнери се оплакват от невъзможността да влияят на цените, като се позовават на фактори като наеми, разходи за енергия и храна, които са извън техния контрол.
Дениз, продавач на дюнер в близост до берлинската гара Фридрихщрасе, където цената се е повишила от 3,90 евро на 7 евро за две години, каза следното: „Хората постоянно ни говорят за дюнерфлация, сякаш ги мамим, но това е напълно извън нашия контрол. Бяхме принудени да повишим цената поради експлодиращите цени на наемите, енергията и храните.“
Той и други продавачи на дюнери са песимистично настроени, че цените ще се нормализират в близко бъдеще.
Всъщност, отвъд простите си икономически измерения и забавната страна на дебатите за едно обикновено ястие, явлението дюнерфлация повдига по-широки въпроси - като например трудностите, пред които са изправени хората с ниски доходи, за които дори скромното увеличение на цените може да има наистина негативни последици.
Дискурсът за цените на дюнерите отразява променящите се нагласи към достъпността на храните и ролята на държавната намеса в динамиката на пазара.
