Анализи
ЕК понижи прогнозите си за ръста на икономиките на ЕС и еврозоната
Financial Tribune
Икономиките на страните от Европейския съюз забавят темпа на своя растеж през тази година на фона на по-високите цени, слабото търсене на пазарите в трети страни на европейски стоки и услуги и повишаването на лихвените проценти. Това е посочено в есенната икономическа прогноза за 2023 г. на Европейската комисия.
ЕК обаче очаква икономическата активност в Европейския съюз постепенно да се възстановява през идните месеци, но ревизира надолу растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС спрямо предвижданията, отразени в нейната междинна лятна прогноза.
Прогнозата на ЕК е, че инфлацията ще се понижи до 2-годишен минимум в страните от еврозоната през октомври и ще продължи да намалява през прогнозния период.
Еврокомисията предвижда, че икономическият растеж на Евросъюза, и на еврозоната в частност ще се ограничи до 0,6 на сто през тази година. Това е с 0,2 процентни пункта на сто по-нисък икономически ръст спрямо междинната лятна прогноза на ЕК, когато тя предвиди той да се повиши с 0,8 на сто през 2023 г. През 2022 г. икономическият ръст в ЕС и еврозоната бе 3,5 на сто.
Спрямо междинната си лятна прогноза Европейската комисия понижава своето предвиждане за ръста на БВП на Евросъюза през 2024 г. (от 1,4 на сто на 1,3 на сто), както и на еврозоната (от 1,3 на сто на 1,2 на сто).
ЕК прогнозира, че икономическият растеж ще се повиши през 2025 г. в ЕС до 1,7 на сто, а само в страните от валутния съюз - до 1,6 на сто.
Комисията очаква икономическата активност да започне да се повишава постепенно на фона на възстановяване на потреблението на фона на стабилния пазар на труда, устойчивия ръст на заплатите и продължаващото намаляване на инфлацията.
Еврокомисията предвижда реалният БВП на Германия да се свие с -0,3 на сто през 2023 г. (-0,4 при лятната междинна прогноза), а за Франция запазва прогнозата си за икономически ръст от 1 на сто през тази година.
ЕК очаква брутният вътрешен продукт на Полша да се увеличи с 0,4 на сто през тази година.
Еврокомисията прогнозира, че инфлацията ще продължи да се понижава през разглеждания период. Темпът на повишаване на цените в еврозоната се е забавил до 2,9 на сто през октомври, по предварителни оценки. Това е най-ниското му равнище от юли 2021 г.
Предвижда се инфлацията в страните от валутния съюз да спадне от 5,6 на сто през тази година, в съответствие с лятната междинна прогноза, до 3,2 на сто през 2024 г. (2,9 при предходния анализ) и 2,2 на сто през 2025 г.
ЕК очаква годишната инфлация в Европейския съюз да намалее от 6,5 на сто през 2023 г., в съответствие с междинната лятна прогноза, до 3,5 на сто през 2024 г. (3,2 на сто при предходния анализ) и 2,4 на сто през 2025 г.
Пазарът на труда в страните от ЕС е достигнал най-високото си историческо равнище, на база заетост, през второто тримесечие на 2023 г., посочва Еврокомисията.
През септември безработицата остава на равнище от 6 на сто, близо до рекордното ниското й ниво.
ЕК очаква равнището на безработица в Евросъюза да се запази на ниво от 6 на сто през 2023 г. и 2024 г. и да се понижи до 5,9 на сто през 2025 г.
За първи път са обхванати нови страни кандидатки
Тази есенна икономическа прогноза за първи път обхваща Босна и Херцеговина, Молдова и Украйна, на които Европейският съвет даде статут на кандидати за членство в ЕС миналата година.
В Украйна икономиката показа забележителна устойчивост през 2023 г. Растежът се прогнозира да достигне 4,8% през 2023 г., 3,7% през 2024 г. и 6,1% през 2025 г., след срив с 29% през 2022 г. след нахлуването на Русия.
Това възстановяване може да се отдаде на изключителните реколти и правителствените стимули, подкрепени от непоколебимата подкрепа на международните партньори, както и на ангажимента на властите да гарантират макрофинансова стабилност.
