Анализи
Експерт: Ако отиваме на избори, бюджетът ще е сватбарски
„Прогнозата на МФ дори сега изглежда прекалено оптимистично, прогнозата на БНБ за растежа на икономиката в 2023 г. е далеч по-ниска – в рамките на под 1%, така че всичко зависи от фискалната политика, която ще бъде предприета“, заяви Михаил Кръстев
Financial Tribune
„Ако отиваме на избори, бюджетът ще е сватбарски и предизборен. Идеята да се индексира минималната заплата с 50% от средната работна заплата за страната е вредна за икономика като България“, това заяви в интервю за БГНЕС анализаторът, икономически изследовател и член на Съвета по икономически и публични политики Михаил Кръстев.
Той уточни, че няма опасност да останем без бюджет, защото МФ има намерение да внесе проектобюджет след сформирането на 49-то НС.
„Вече какъв ще е той много зависи от коалиционното споразумение, ако се стигне до такова. Ако отиваме към парламентарни избори през лятото или есента, бюджетът ще бъде сватбарски, продължение на досегашните раздувания на социалните разходи, той ще бъде предизборен“, заяви анализаторът.
„Прогнозата на МФ дори сега изглежда прекалено оптимистично, прогнозата на БНБ за растежа на икономиката в 2023 г. е далеч по-ниска – в рамките на под 1%, така че всичко зависи от фискалната политика, която ще бъде предприета. След като икономическата и финансова среда в Западна Европа и водещите икономики се влошават, то няма как да не се влошат и в България. Това, което виждаме в Европа е продължаващата борба с високата инфлация, това продължава с вдигането на основните лихвени проценти в банките, което означава охлаждане на икономиката. Въпросът е дали ще навлезем в рецесия или ще продължим да сме с минимален до никакъв икономически растеж и относително висока инфлация – тоест стагфлация. Нито един от двата варианта не е оптимистичен, но трябва да минем през този етап, за да може икономиката да продължи нормалното си развитие“, заяви Михаил Кръстев.
Той отбеляза, че навлизаме в етап, в който предупрежденията за това каква опасност представлява минималната работна заплата (МРЗ) остава в миналото.
„Вече започваме да търпим последствията от това какво правят политиците решенията, които бяха прокарани по време на кризата. Идеята да се индексира МРЗ с 50% от средната работна заплата за страната е вредно за икономика като България, в която различните области са крайно диференцирани по отношение на заплащане. Тук се получава изкривяване - средната работна заплата в София е много по-висока от средната в почти всички други области. В един момент стигаме до там, че 50% от средната работна заплата в страната, ако я направим на минимално, то тя се приближава застрашително до средната в по-изостаналите икономически области като Видин, Монтана, Русе, Благоевград. Това значи, че икономиката няма как да функционира – предприятията ще фалират, ще съкратят своите работници, ще оптимизират производството или ще изнесат производството си извън страната“, предупреди Кръстев, след което даде пример за голямо израелско предприятие в Русе, което произвежда текстил за световни марки.
„То обяви, че се изтегля от страната заради високата цена на електроенергията, различните ограничения в износа за Русия, но най-вече заради несигурността в заплащането, тъй като голяма част от заетите са такива, които работят на минимална или близка до минималната работна заплата. В Русенско МРЗ има перспективата да достигне до над 1000 лв., защото София ще продължи да дърпа и ще изкривява статистиката за цялата страна. Перспективата да се стигне до такава МРЗ и до по-големи разходи, това отказва инвеститорите да оперират в страната“, поясни икономистът.
Относно въвеждането на данък свръхпечалба икономистът каза, че това е крайно неефективно.
„Ние казваме, че нямаме пари и трябва да намерим начин за финансиране на социалните си разходи, в същото време говорим за увеличение на МРЗ, което товари хазната. Никой не говори, че социалните разходи и МРЗ трябва да бъдат замразени, казва се, че те ще се финансират. Чрез печалбата ще се накажат фирмите, които са преживели пандемията, които са преживели нарушаването на транспортните вериги и през 2023 г. вместо да почнат по-нормално да работят, то трябва да бъдат таксувани, че печалбата им е висока. Това е нон-сенс. Голяма част от компаниите не са получавали компенсации за скъпа електроенергия, за ковид мерките. Дори да са получавали, компенсаторният механизъм е предложен от държавата. Няма как държавата през 2020-2021 г. да им каже, че иска да им помогне затова, че административно е ограничила тяхната работа, затворила е техните магазини, ограничила е производството им и сега държавата да им каже, че благодарение на тази помощ тогава, сега бизнесът трябва да ѝ върне услугата. Няма финансова, икономическа и политическа логика да се въвежда данък свръхпечалба. МФ са притеснени заради изпразването на фиска, чудят се как да го запълнят, начинът, по който трябва да го запълнят, е да спрат да го изпразват“, подчерта пред БГНЕС икономистът Михаил Кръстев.
