Анализи
Фискалният съвет с унищожителни критики към проектобюджета на Асен Василев
Financial Tribune
Фискалният съвет с унищожителни критики към проектобюджета на Асен Василев. Експертите меко казано пращат план-сметката на поправителен. Освен това се наложило да работят по собствена инициатива, за да спазят сроковете за оценка, след като от ведомството на Асен Василев не им изпратили никакви документи. Фискалният съвет е работил по публично достъпните документи.
Становището на Съвета е, че в бюджета на Василев е заложена твърде оптимистична икономическа прогноза, политиките по повишаването на доходите ще повишат инфлацията, което пък ще доведе до неспазване на покритието на мярката, за да влезем в еврозоната. Освен това приходна част е силно надценена. Ето и още детайли:
Фискалният съвет счита прогнозата за реален растеж през 2024 г. за твърде оптимистична. „В момента се наблюдава забавяне на икономиките при редица държави в Европейския съюз, включително най-голямата сред тях – на Германия. Проведената рестриктивна парична политика и високите лихвени равнища, които ще се задържат, поставят под въпрос перспективите за икономически растеж в предстоящите тримесечие. Рискът от проинфлационно влияние пък ограничава правителствата да реализират мерки за подкрепа на икономиката“, посочват експертите.
От Съвета са категорични, че политиките за повишаване на доходите заложени в план-сметката и в частност увеличението на МРЗ с 20%, както и на максималният осигурителен доход допълнително ще повишат инфлацията. Според тях това ще доведе до ценова нестабилност, а покритието на тази мярка е необходимо за влизането ни в еврозоната.
Отбелязва се още, че подобрение на структурния баланс за 2024 г. няма, както остава далеч от средносрочната бюджетна цел от -1%, като фискалната позиция отново е проциклична.
„Бюджетната политика от 2022 г. трайно преминава от структурен излишък към структурни дефицити. Преминава се от рестриктивна фискална политика към сериозна фискална експанзия“, посочват финансите от Съвета и допълват, че през целия прогнозен период (бел.ред. до 2026 година) се планира структурен дефицит по-голям от определената средносрочна бюджетна цел.
Значителното номинално нарастване на дълга води и до повишаване на разходите за лихви до 4 738,9 млн. лв.: 966,8 млн. лв. за 2024 г., 1 512,7 млн. лв. за 2025 г. и 2 259,4 млн. лв. през 2026 г. В реален размер това означава разходите за лихви да нараснат от нива около 0,5% от БВП на около 1,8% от БВП в края на прогнозния период, намалявайки възможността за инвестиции, или други продуктивни разходи.
През 2023 г. нарастването на приходите в бюджета се забави, като към момента има неизпълнение спрямо заложения план, посочват от фиска и са категорични, че приходите заложените в бюджета за 2024 година са: „силно надценени“.
„За 2024 г. се предвижда увеличение на приходите в размер на близо 10,5 млрд. лв. спрямо 2023 г. За сравнение, очакваният ръст през 2023 г. спрямо 2022 г. е под 2,5 млрд. лв. А размерът на неизпълнението е около 2,3 млрд. лв. Както и за 2023 г., приходите за 2024 г. са надценени“, посочват от Съвета.
Освен това експертите са резервирани за предложените мерки за изсветляване на икономиката и повишаване на събираемостта, доколкото не е ясно как ще се прилага контрол по тяхното спазване.
„В проекта не е аргументирано как през 2024 г. събираемостта ще се повиши след спада през 2023 г.“, отчитат те и посочват, че мерките са много на брой като количество и ще повишат административните тежести за бизнеса.
„Това е демотивиращо за предприемаческата активност и може да доведе до загуба на работни места или забавяне на икономическия растеж. Съществува значителен риск мерките да окажат проинфлационно влияние“, допълват от Фискалния съвет.
„ Планираните държавни разходи за 2024 г. са 83,8 млрд. лв., което спрямо очакваното изпълнение за 2023 г. представлява ръст от почти 11 млрд. лв. или 14,8%. Планираният ръст на разходите съществено изпреварва очаквания ръст на приходите, което задълбочава бюджетния дефицит. Забележителен е поредният ръст на пенсиите с близо 2,5 млрд. лв. вследствие на заложеното увеличение от 11% в изпълнение на швейцарското правило“, посочват експертите.
„Приходите се оказват съществено надценени (събираемостта през 2023 г. се понижава, отлагат се постъпленията по Плана за възстановяване и устойчивост). Неизпълнението на капиталовите разходи продължава, запазва се тенденцията за повишаване на пенсиите, но без реформи, които да гарантират дългосрочната устойчивост на системата. Продължава политиката за поддържане на съществени дефицити, което води до повишаване на държавния дълг в номинален размер и значително нарастване на разходите за лихви.
Съветът счита, че тази фискална политика оказва и косвено проинфлационно влияние поради което поставя под риск спазването на критерия за ценова стабилност с оглед присъединяването на България към еврозоната.
От въведените енергийни вноски върху вноса и транзитния пренос на природен газ от Русия очакваните приходи през 2024 г. са 2 млрд. лв. Фискалният съвет е съгласен с тази мярка с потенциал за бюджетни постъпления в особено голям размер. Ефектът от прилагането на директивата за глобално минимално ниво на данъчно облагане за групите на мултинационалните предприятия чрез въвеждане на национален допълнителен данък се оценява на 220 млн. лв. за 2024 г. Фискалният съвет посочва, че е закъсняло отпадането на нулевата ставка на ДДС за хляба, планирано за втората половина на 2024 г.“, се посочва още в становището на Фискалния съвет.
