Анализи
Икономисти: България да се върне към разумни държавни финанси, дефицитът не е нормален
Financial Tribune
Бившият социален министър Христина Христова и бившият председател на АИКБ Васил Велев очертаха различни акценти върху причините за инфлацията, динамиката на доходите и предизвикателствата пред бюджетната политика.
Христова посочи, че още в началото на годината се наблюдава предварително повишаване на цените: „Търговците се застраховат – ще влезе законът за еврото, ще има контрол за необосновано високи цени, и те предварително повишават цените“, каза тя пред БНТ. По думите ѝ, трудно може да се намери изцяло вътрешно обяснение без да се отчетат външните фактори, включително поскъпването на енергийните ресурси: „С увеличаването на цените на горивата, които са в основата на производството, се повишават и цените на стоките.“
Велев подчерта, че инфлацията рязко се е ускорила през април, но според него това не е свързано с приемането на еврото: „За януари, февруари и март инфлацията дори намаляваше на годишна база. 6,2% за април е резултат от външни фактори.“ Той добави, че има и вътрешни причини: „Прекомерни бюджетни дефицити и ръстове на възнагражденията в бюджетната сфера, които не са съпроводени с ръст на производителността.“
По отношение на доходите Христова отбеляза значителния им ръст: „Минималната заплата и пенсия са се увеличили с над 80%, а средната заплата – с около 60%.“ Въпреки това, според нея, остава разминаване между статистиката и общественото усещане: „Има превес на субективното усещане за високи цени и трудност да се посрещнат разходите.“
Велев също изтъкна ръста на доходите, включително реалния: „Имаме най-голям реален ръст на доходите в ЕС през последните години.“ Той обаче предупреди за начина, по който е постигнат този ръст: „Той е в резултат на заеми и задлъжняване, а не на производителност. Някой плаща това увеличение – клиентите чрез по-високи цени.“
По темата за бюджетната политика Христова очерта три основни приоритета: „Първо – да се ограничи раздуването на разходите. Второ – целенасочена подкрепа за бизнеса. Трето – ефективни антиинфлационни мерки.“ Тя подчерта нуждата от баланс между фискална дисциплина и социална защита. „Трудна задача е едновременно да се намалят разходите и да се помогне на уязвимите групи“, заяви бившият социален министър.
Велев постави акцент върху ролята на реалната икономика. „Парите се изкарват в реалния сектор. За да има ръст на производителността, трябват инвестиции в автоматизация и нови технологии“, подчерта той. Според него автоматичните механизми за увеличение на заплатите в публичния сектор трябва да бъдат премахнати.
По отношение на енергийната политика Велев заяви: „Европейската индустрия губи конкурентоспособност заради зелената сделка и високите цени на енергията.“ Той свърза инфлацията и с ограниченията върху енергийните източници. „Цената на електроенергията за предприятията е значително по-висока от тази при конкурентите ни“, каза Велев.
